Академик Атанас Атанасов: Срамувам се, че внасяме 80% от храните
By praadmin
0
200 Views
By praadmin
0
200 Views
„Наблюдава се продоволствена несигурност в България. Срамувам се, че внасяме 80% от храните“, сподели академик Атанас Атанасов (БАН), пред участниците в агрофорума на тема: „Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“, проведен под егидата на Министерството на земеделието и храните, на 31 май, т. г., НДК, София.
„За мен е чест и привилегия да бъда както сред организаторите, така и сред участниците на този специфичен форум. Аз не познавам друг в подобен формат и състав, откакто съм научен работник. Това е нещо забележително“, каза още академик Атанас Атанасов, в началото на своята лекция. Той допълни, че целта на събитието е пределно ясна и е свързана с продоволствената независимост на България през 2050 година и изрази увереност, че може да бъде постигната. Според него, обединяването на усилията на науката с практиката, т. е. с агробизнеса в цялата агрохранителна система, е в посока постигането на целта.
Академик А. Атанасов съобщи, че в света има над 50 активно работещи български учени с високо признание в чужбина, част от които е възможно да бъдат привлечени и полезни в намиране на решения за казусите, обсъждани на форума. В тази връзка той информира, че на поканата са се отзовали и свои лекции ще представят: проф. Милена Узунова, KWS SAAT, Айнбек, Германия – Ръководител на департамента за приложните селекционни технологии при царевицата и маслодайните култури; Почетен професор в техническия Университет в Мюнхен. И още – проф. Невена Александрова, експертен служител на ФАО (ООН) по иновации и разпространение на знания. Чрез видеоматериал представи лекция и проф. д-р Румяна Ценкова, Ръководител на катедра по Аквафотомика в университета в Кобе, Япония.
В същинската част на изложението си академик А. Атанасов припомни съществения принос на българските учени за развитието на аграрната наука и в частност в селекцията на нови сортове, биотехнологиите и в сферата на хранителната наука и технологиите. Ученият коментира, че от земеделието и агроиндустрията ще зависят всички проблеми на века – директно или индиректно. Ние, в 2050 година трябва да докажем, че не само че изхранваме България, но можем да произвеждаме висококачествена нишова продукция, защото нашите природни дадености благоприятстват това. Ние имаме най-богатите на полезни съставки билки и медицински растения в света. България, само в сектора на туризма – ако привлече и изхрани 6 млн. туристи, ще бъде вече на друга икономическа основа.
Предизвикателствата са продоволствени, икономически, климатични и политически, каза той и очерта и проблемите: намаляващо и със сериозни здравословни проблеми население; продоволствена несигурност – 80 процента внос, факт от който се срамува; ниска конкурентоспособност и ниска добавена стойност на земеделската продукция; загубени пазари; двуполюсно земеделие – 96 % от фермерите обработват до 3000 декара земя, и само 4,4 % над 3000 декара; разпокъсан, намаляващ, обедняващ и неизползван научен потенциал; брюкселски административни тежести; ниско ефективни браншови организации; глобални предизвикателства – пандемии и войни – сътресения на световните борси. И други съществени предизвикателства: почти изцяло вносни пестициди и голяма част от торовете: българските семена от национална гордост ( от 50 до 100%) – сега са средно под 10%; неефективни реформи; слабо взаимодействие между наука и бизнес; слабо взаимодействие по веригата: ССА – НССЗ – Аграрни университети- БАН.
Ученият изрази оптимизъм, като се позова и на опита и постиженията на утвърдени фермери и агробизнесмени в България, затворили цикъла на производството – от първичните суровини до готова качествена продукция от хранителни стоки. Посочи за пример и младите фермери, присъстващи и на форума – високообразовани и повечето продължители на семейните традиции в земеделието. Като възможни лостове за постигане на продоволствена независимост академик Атанасов акцентира върху необходимостта от подобряване на почвеното плодородие Според него, бързо трябва да се направи пълна инвентаризация на почвите. Също да се прилага балансиран сеитбооборот; по-широко да се застъпи в практиката използването на покривни и междинни култури; да се постигне разумно редуциране на синтетичните торове и пестициди; да се прилагат практики, запазващи въглерода и водата в почвите; да се работи в посока запазване на биоразнообразието.
Яна Брезовска
На снимката: Академик Атанас Атанасов