Интервю на сп. „Практично земеделие“ с инж.-агроном Евелина Маринова, Търговски директор в Лидер Консултинг ЕООД, представител на австрийската семенарска компания SAATBAU LINZ
-Г-жо Маринова, през това лято, земеделските производители у нас работиха в изключителни условия на суша и екстремно високи температури през повече от 60 дни – от последната десетдневка на юни, юли и август. Това се отрази негативно на добивите от пролетници, основно при слънчоглед и царевица – много ниски на места, което доведе до финансови загуби в стопанствата. Според вашия експертен опит и дългогодишна агрономическа практика, освен продължителната суша и горещините, има ли и други фактори, които доведоха до резкия спад в производството от тези основни култури?
-Наистина сушата беше жестока, но и най-вече периодът с температури около и над 40 градуса. Смятам, че те нанесоха огромната щета при царевицата. През пролетта имаше период с обилни валежи, които подмамиха доста хора да дадат допълнително дози азот на пролетниците, а това прави кореновата система мързелива и неспособна да се справя в по-трудна ситуация, тя не се стреми да търси вода и храна надълбоко, остава повърхностна и растенията стават особено уязвими на суша. Стопанствата, които имат поливни площи, имат много по-добри добиви – разбира се, екстремната въздушна температура и там не е позволила да се изчерпи потенциала на хибридите, но разликите в добива поливна – неполивна са в пъти. Оттам следва и темата – защо разсипахме всички напоителни системи, защо не инвестирахме в напояване през всичките тези години, ами купувахме само трактор след трактор и комбайн след комбайн.
И разбира се, че има много други фактори, които ни правят уязвими към природните катаклизми. В Южна България например има една масова тенденция слънчогледът да се сее през февруари още, без преувеличаване, а есенниците през ноември. Най-ниски са добивите при екстремните отклонения в сеитбените срокове. Всякакви отклонения и експерименти трябва да са в рамките на допустимото, на логичното, на аналитичното. Климатът се променя, да, изместват се сроковете, но няма да обърнем земното кълбо от днес за утре.
Друг фактор е деструктурирането на почвата, разпрашаването й, загубата на влагоемкост и порьозност, насищането с много химия и т. н. Това не обичаме да си го признаваме.
-Според еколози, метеоролози и световни анализатори – негативните тенденции в промяната на климата в света, в т. ч. и в Европа, ще се задълбочават. Очакванията са за екстремно време – суши, наводнения, необичайни температурни амплитуди и др. подобни. При такъв прогнозен сценарий, има ли лостове и подходи в технологиите, които биха помогнали на българските фермери да произвеждат продукция с възможно най-малко щети?
-Първо напояването. Някои казват – при нас няма водоизточници – има такива региони, да, но направете справка за поливните площи на България преди 1990 година, за водния ресурс, с който разполага държавата – в никой случай не сме бедни на водоизточници, богати сме и на подпочвени води. Разбира се, държавата е абдикирала от всякакво съпричастие с това богатство, дават се водоеми за риба, а не разрешават напояване от тях, примери много. Напоителните системи в частта си водоеми, канали, сондажи и пр. трябва да са държавна политика, грижа за тяхното плануване, изграждане, поддържане и регулиране. Оттам нататък ползвателите ще инвестират в своите поливни инсталации и ще плащат необходимите такси. Но да се остави цялото това богатство на хаоса, е престъпление.
Като казах първо – това е най-скъпата и трудна част. Тя ще помогне при суша, но не и при проливни дъждове и наводнения. Нашата почва в огромната си част е загубила своята структура поради години на интензивна машинна обработка – с добри намерения разбира се, но с малко познания. Опитваме се да компенсираме това, което почвата не може да даде, с много торене и растителна защита. Не се научихме да познаваме възможностите на земите си, да инвестираме според потенциала на почвата, а не според нашите сънища и мечти.
Трябва малко по-реалистично да се гледа на земеделието. Някоя и друга година на супердобиви не са ежедневие. Търсим стабилни добиви с малки амплитуди. Винаги ще има на 3-5 години една много лоша в агрометеорологично отношение, но ако започнем да планираме и да смятаме – и то не от днес за утре, а за цял един сеитбооборот напред, тогава ще бъдем по-конкурентни, по-успешни, по-стабилни. И разбира се, да се грижим за почвата. Ние имаме един слоган: „Погрижете се за почвата и тя ще се погрижи за вас!“
Основна грижа за почвата е не само да взимаме от нея, но и да даваме. Даването на минерални торове е неизбежно в интензивното земеделие, но не допринася за почвеното плодородие и структура. Органиката е тази, която работи за почвата. И най-вече живата органика, която поддържа почвата жива – в технологично отношение това са покривните култури.
На снимката: Инж.-агроном Евелина Маринова
(Следва продължение)
Въпросите зададе: Яна Брезовска
Б.р. – Настоящата публикация е част от интервюто на сп. „Практично земеделие“ с г-жа Евелина Маринова, Търговски директор в Лидер Кносултинг ЕООД, инженер-агроном с дългогодишен стаж в българското земеделие. В следващите дни ще публикуваме и оставащата част от отговорите на въпросите на изданието към г-жа Маринова, които тя беше любезна да ни предостави.
Пълният текст на интервюто може да прочетете в бр. 10/ ноември 2024 г. на сп. „Практично земеделие“, който е на вестникарския пазар от 07. 11. 2024 година.