Младите земеделци – иноваторите на бъдещето – във фокуса на БАСФ България, Решения в земеделието
By praadmin
0
24 Views
- Home
- Технологии
- Младите земеделци – иноваторите на бъдещето – във фокуса на БАСФ България, Решения в земеделието
By praadmin
0
24 Views
✔Повече от 200 млади земеделци, участваха в събитие, организирано от БАСФ България, Решения в земеделието, под наслов: „Следващата генерация фермери в България“, които показаха, че иновациите се движат от тях и те са първите, готови да внедрят новите технологии
Знаковата среща се състоя в зала на столичния хотел „Маринела“, на 11 ноември, т. г., където БАСФ България, Решения в земеделието – организатор на събитието, демонстрира отново визионерския си подход за развитие на земеделието у нас. Ясно пролича стремежът на компанията да постави следващото поколение земеделци във фокуса на дейността си, като им предоставя иновации и технологии за производство на качествена и достъпна храна. Така, както прави това и досега – повече от 3 десетилетия предлага решения и продукти за бизнеса на техните родители – земеделските производители, поставили началото на съвременното земеделие у нас.
Младите хора от цялата страна, присъстващи на събитието, бяха предимно потомствени земеделци, поели по пътя на съграждане на фамилните стопанства на родителите си. Както се видя и разбра от дебата и неформалните разговори, те са готови да надградят опита им преди всичко със знания, иновации, нови технологии и модерни решения за устойчиво развитие на земеделието.
В това отношение, БАСФ – най-голямата химическа компания в света, с неоспорим принос и в растителнозащитната индустрия, има големи възможности и ресурси да предлага (включ. и на българските фермери) решения за справяне с предизвикателствата на климата, запазване плодородието на почвите, биоразнообразието и др. Все фактори, без които съвременното земеделие не само че не би могло да е устойчиво, но и на практика – неконкурентноспособно.
Интерактивната презентация на темите с непрекъсната, постоянна връзка между лекторите и земеделците в залата по време на събитието, позволи да се проведе наситен със съдържание дебат. Въпросите на земеделците показа, че преобладаващо, те, следят иновациите в земеделието и са вътре, в проблематиката на предизвикателствата.
Какво споделиха експертите на БАСФ България, Решения в земеделието с младите фермери и какви бяха акцентите в презентациите:
Красимира Иванова, Бизнес Мениджър за България – БАСФ Решения в земеделието (на заглавната снимка), поздравявайки форума, каза: „ Изключително ми и приятно да видя пълна зала с млади хора, заредени с енергия и хъс, и които търсят новите неща в земеделието – нашата индустрия, в която ежедневно се борим за насъщния хляб. Ще обсъдим (на срещата) много теми, една от тях е предизвикателствата в земеделието – особено климатът. Ще чуем – има ли решения и в каква посока? Ще погледнем в бъдещето, за да видим какви са дигиталните решения, които ще помогнат за трансформацията на земеделието“.
След това в залата беше излъчен кратък филм: „БАСФ – компания на иновациите“, припомнящ доказаните постижения на компанията в областта на земеделието, в световен мащаб: открива първият минерален азотен тор; първият хербицид и първият стробилурин и др. И още: БАСФ ще продължава да инвестира в земеделието, защото „храната ще бъде новото гориво и земята – новото злато“. В допълнение, г-жа Иванова посочи, че компанията отделя много сериозен ресурс за развойна дейност. От 112 хил. служители – 10 хил. са посветени изцяло на развойната дейност. Два милиарда евро годишно се отделят за иновации. Един милиард, от които е отделен за земеделие. Това прави БАСФ най-инвестиращата в земеделието компания по отношение на растителната защита. Регистрират се 1000 патента годишно – изключително постижение на компанията. „За мен, иновациите са изключително важни, защото те движат света. Убедена съм в това, а Вие, младите сте тези, които ги въвеждат в ежедневието и правят прогреса в земеделието.“ каза още Красимира Иванова. Тя посочи и новите дигитални решения, както и планираните 8 нови активни вещества, които БАСФ ще внедри до 2030 година, за подпомогне земеделците по-успешно да се борят със съвременните предизвикателства.
Божидар Бонев, Продуктов Мениджър Маслодайни култури в БАСФ България – Решения в земеделието, припомни в презентацията си какво се случи в най-новата история на земеделието в България и по-конкретно – през последните 30-35 години. Той изложи и множество други теми, които провокираха дебат в залата. Експертът подчерта, че в посочения период земеделието е претърпяло редица положителни трансформации, които продължават да се случват и сега. Полските култури – житни и маслодайни в България, поради липса на напояване, са високо рискови в производствено отношение и изпитват най-големи предизвикателства в частта – промени в климата, отбеляза Б. Бонев. Общо в България тези култури заемат окол 22-23 млн. декара, т. е. около 65 % от обработваемата земя, което ги прави много значими, включ. и за преработвателната индустрия. Добивите при пшеница, ечемик и слънчоглед са се увеличили двойно, благодарение на първо място на генетичните ресурси и от там нататък от индустриите и упорството на земеделците. На второ място идва растителната защита, която дава решения срещу плевелите, както и иновативните фунгициди, контролиращи болестите. Значима е и ролята на оборудването – земеделски и транспортни машини и др. Не на последно място идва съвременния подход при храненето на растенията – сегмент, на който през следващите години ще се обръща най-сериозно внимание, поради сериозните предизвикателства на климата, посочи лекторът и продължи: Трябва да се търси отговор на предизвикателствата и несигурността в настоящата ситуация, свързан с променливия климат – който повлиява абсолютно всички процеси. Особено в направления за изграждане на стратегия за прилагане на различни технологии – но-тил, стрип-тил, конвенционални обработки. В България, от 2012 година досега, температурите растат и то със сериозни темпове. За да се стигне до 2023 г., когато средногодишната температура вече е с 1,6° С по-висока. Това е достатъчно сериозно повишение на температурата, което променя всичко. С това повишение се изчерпва най-важния ресурс – влагата в почвата. Така се скъсява вегетацията на културите, те узряват по-бързо. В отделни месеци се отчитат и по-високи температури или се случват по-често възвратни студове, и всичко води до по-висок стрес за растенията. Големи неприятности при отглеждането им създава неравномерното им разпределение на дъждовете по сезони (през вегетацията). Наблюдават се около 6 месеца по-малко валежи – от юни до декември, т. е. продължителни периоди, в които климатът не позволява да се прави добро земеделие.
Климатичните промени водят към непредсказуемост, стихийност и екстремност. Те водят и до промени на полето например в цикъла при есенно-житните култури: повече плевели в есенно-зимния период, болести – развиващи се от есента до ранна пролет (налагат се пръскания в късна есен) или през януари, както и появата им по-рано през пролетта; пролетно засушаване, което може да продължи до късно лято.
Адаптирането трябва да става чрез множество практики: включване в сеитбооборота на покривни култури; безоранни технологии; коригиране сроковете на сеитба и т. н. А също: оптимизиране на сеитбените норми, категорично при засушаване те трябва да вървят надолу. Налагат се промени и в подходът към храненето, както в сроковете за внасяне на торовете, така и в използването на различни типове и видове. Много важен фактор при адаптирането е прилагане на съвременна растителна защита – прецизност при третирането, сегментиране на пестицидите към всяка една култура със съответна технология. Проблемът с резистентността е много сериозен и изисква съвременно, научно интерпретиране. Променя се и структурата на вредителите и тяхното поведение, което е много важно и трябва непременно да бъде отчетено. Ако някои от тях вече почти не създават проблеми, то, друга част придобиват изключително важно значение. В момента например жълтата и кафявата ръжда се появяват и наесен и напролет в посевите, и се случва доста често да изненадват производителите. Септориозата неусетно се превръща в много голям проблем, ежегоден и повсеместен. Житните мухи и листните въшки също се превръщат в изключителен проблем, в т. ч. и като вектори не вируси. Някои от плевелите се намножават много бързо – ефемерите, ранните пролетни, житните видове, а това налага по-често използване на хербициди. Оказва се, че със затопляне на климата плевелите се развиват безконтролно.
Работещи решения: Усилията трябва да се насочат в различни посоки. На първо място – да сме на крачка преди събитията – особено за контрол на възникващ проблем, който се явява всяка година – напр. появата на житни плевели през есента или на отделни болести. Решението е прилагане на превантивните мерки, но с пестициди, които решават повече проблеми. На следващо място – да се правят точни инвестиции в точния момент.
От новите решения, които се прилагат в растителната защита, се изисква: устойчивост на абиотичните влияния, високо качество на пестицидите, ефикасност срещу голям набор от обекти. Например при слънчогледа – искаме да влезем веднъж и да знаем, че с използвания продукт той е опазен почти до жътва. И не на последно по важност място – продуктите за растителна защита трябва да са по-малко вредни за хората, за животните, за аквакултурите, за почвите, за микроорганизмите. БАСФ като компания работи именно в тази посока, посочи Божидар Бонев.
По темата работи: Яна Брезовска
Б. р. – В януарския брой 1/2025 г. на сп. „Практично земеделие“ ще публикуваме разширен текст с презинатаците (в резюме) и на други експерти от БАСФ България, Решения в земеделието, обхващаща конкретни продукти за расителна защита, решения и дигитални технологии, и други новости на компанията за справяне с предизвикателствата на климата в земеделието.