ЗЛАТКАТА – все по-често срещан неприятел в овощните градини
By praadmin
0
14 Views
- Home
- Технологии
- ЗЛАТКАТА – все по-често срещан неприятел в овощните градини
By praadmin
0
14 Views
Автори: Димитър Василев, Иван Иванов
Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“, гр. Шумен
През последните няколко години масовото намножаване у нас на черна златка (Capnodis tenebrionis L.) и медна златка (Perotis lugubris Fabr.) нанасят сериозни поражения както в овощните градини, така и в разсадниците за производство на посадъчен материал.
1.Черна златка – Capnodis tenebrionis L.
Разпространена е на територията на цялата страна. Основно напада костилкови овощни видове (слива, кайсия, праскова, череша), но вреди и по други овощни и декоративни растения. Черната златка нанася най-големи повреди в разсадниците при производството на дръвчета и в младите овощни градини. Неприятелят развива едно поколение в течение на две години.
На заглавната снимка: Черна златка: а) възрастно; б) ларва и повреди
Презимува като ларва или възрастно в ходове, които прави в корените на овощните дървета. Възрастните след като презимуват започват да вредят още в началото на пролетта и се хранят предимно по дивите гостоприемници. Когато температурата на почвата трайно се повиши над 20℃ ларвите, които са презимували, започват да нанасят повреди. Те нагризват камбия и правят ходове в централния корен, като същевременно се хранят и с корените от втори, трети и четвърти разред. Възрастните бръмбари се хранят предимно с дръжките на листата, пъпките, кората на дърветата. Индикатор за присъствие на неприятеля в овощното насаждение е наличието на листа с прегризани дръжки под короната на дървото. Когато е налице силно нападение от черна златка, се наблюдава и опадане на листата през лятото. Интересен факт е, че една женска снася от 200 до 300 бр. яйца и те се разполагат по стъблото или по повърхността на почвата. Една ларва е способна да унищожи овощно дърво на тригодишна възраст. Дърветата са чувствителни до 7-мата си година.
Ларвите нанасят повреди по кореновата шийка и правят ходове в централния корен, където остават да зимуват (Андреев, 2017).
2.Медна златка – Perotis lugubris Fabr.
Биологичният цикъл на развитие и вредите, които тя нанася в овощните градини, много наподобяват на тези на черната златка. Разпространена е на територията на цялата страна, но най-често се среща по шипка и глог, край пътищата и в изоставени овощни насаждения и разсадници. Предпочита овощните видове кайсия и слива, но има данни, че напада и други трайни насаждения. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва в корените, които е повредила.
Възрастните бръмбари започват да излизат и да вредят в краят на април – началото на май, като се хранят с дръжките на листата, пъпките и кората на леторастите. Медната златка има висок размножителен коефициент – снася около 200 яйца. Повредата от ларвите се състои в следното – правят нагризвания на кореновата шийка и на стъблото близо до почвената повърхност. Понякога правят ходове в стъблото и по тях достигат до скелетните клони. В тези случаи се наблюдава изсъхване на целия скелетен клон (Андреев, 2017).
Контрол
Към настоящия момент няма официално регистрирани инсектициди за борба с черна и медна златка, у нас.
В страната е изведен научен експеримент (Мохамедова и Лечева, 2015), като в лабораторни условия in vitro са изпитани пет търговски щама ентомопатогенни нематоди срещу ларвите от първа възраст и възрастните индивиди на Perotis lugubris (медна златка). В резултат на което се доказа, че два от щамовете на S. caprocapsae причиняват най-висока смъртност на ларвите на медната златка при тествани дози 50 и 100 ЗЛ (заразяващи ларви)/cm2. Смъртността, която двата щама на ентомопатогенните нематоди причиняват съответно са 93,4% и 95,2%. Прави впечатление, че смъртността получена след третиране с два от търговските щамове на ентомопатогенните нематоди, според авторите, е сравнително по-висока от използването на някои химични инсектициди. На основание получените резултати авторите на изследването считат, че опитът трябва да продължи в полски условия.
В България се предлагат биологични препарати на база на полезната всеядна нематода Steinernema caprocapsae, която за разлика от инсектицидите е напълно безвредна за околната среда. В тази връзка нематодите активно търсят ларви на черната и медна златка, за да се развиват, затова се препоръчва биологичните препарати да се прилагат при температура на почвата от 12 до 28℃, както и в края на септември и началото на октомври. Препоръчителната доза е 1 млн. нематоди на 1 дърво и приложение 2 пъти годишно през месеците юни и септември.
Пример от практиката. В производствено насаждение от череши в района на град Шумен, в което е имало масово нападение от черна и медна златка, след приложение на биологичния препарат са постигнати много добри резултати. След заразяване на почвата с полезната нематода популациите на черна и медна златка напълно се контролират и не се налага повторно засаждане на млади овощни дръвчета.
Снимки: интернет източници
Б. р. – Статията е авторска и е публикувана в бр. 10/ноември 2024 година на сп. „Практично земеделие“