Артур Акопян, Севан ООД, към зърнопроизводителите: Кооперирането да става на базата на идея, например за намаляване на разходите, а не за съвместно производство
By praadmin
0
91 Views
By praadmin
0
91 Views
Известно е, че посоката в движението на пазарите се определя от предлагането и търсенето. Конкретно при търговията със зърна и сега търсенето го има. През последните 10 години световните зърнени запаси намаляха, т. е. търсенето е по-голямо от предлагането, но политически е постигнато някакво равновесие, което дава спокойствие на консуматорите (големите вносители на зърна), не само на външните, но и на вътрешните в България. Това каза в началото на изложението си Артур Акопян, Управител и съсобственик в Севан ООД (Б. р. – Фирма Севан има основен предмет на дейност производство, преработка и международна търговия със земеделски стоки, в т. ч. зърна) пред зърнопроизводителите, участници в 12-тия Национален агро семинар на НАЗ – 28, 29, 30 ноември, 2024 г. , в к. к. Албена. Той и Илия Проданов, Председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), участваха в заключителния дискусионен панел на семинара, посветен на темата „Пазарите под микроскоп“. Аудиторията прояви изключителен интерес към темата, свързана с проблемите от ниските изкупни цени на зърнената продукция. Процес, продължаващ от доста дълго време, който не само влошава ликвидността в земеделските стопанства, като на отделни производители им се налага да продават зърната си под себестойност и те трупат нетни загуби.
Ето как обясни процесите на пазара на зърно г-н Акопян /в резюме и със съкращения/: Всяка фабрика, каза той, която консумира зърно (т. е. нашата фермерска продукция), чака до последно, докато производителят не отиде при нея. По тази начин – няма съпротива от страна на производителя. Докато няма съпротива – не може да се случи справедлива цена. Другият вариант е дефицитът.
Т. е., запасите да се намаляват и да се получи дефицит. Основната причина е тази, поради която не може да има справедлива цена, включително и сега на зърнените пазари. Всеки фермер оказва някаква съпротива. Моята съпротива, аз също съм фермер, е да държа и да не продавам 3-4 месеца, но после трябва да търгувам.
Въпроси на Илия Проданов към управителя на Севан ООД: При сегашното положение, в което явно политическата ситуация (б. р. – световната) определя цените – какви са полезните ходове пред нас като земеделци? В дискусиите, които водим помежду си, често си задаваме въпросите: диверсифициране при културите, към по-екзотични такива или преминаване към обединяване с преработка. Това ли е пътят за спасението на фермерите в тези тежки години или пък кооперирането на няколко фирми, които да направят по-голям обем от борсова стока? Какво би било подходящо като полезен ход за нас?
Артур Акопян: Кооперирането е много полезно. Но коопериране около идея – някак си да се намаляват разходите, дори за сметка на намаляване на производството. Т. е., колкото по-бързо стигнем до дъното на резервите от зърно, толкова по-бързо ще стигнем до дефицита. В момента резервите са при производителите. За да се прехвърлят тези резерви при консуматорите (б. р. – вносителите, купувачите), те трябва да имат страх, че ще купуват по-скъпо. През тези 4 години назад, консуматорът свикна с това, че утре ще купува не по-скъпо отколкото напоследък. И той купува колкото му трябва днес. Погледнете маслопреработващите фабрики. Аз не ги обвинявам. Но тези хора излизат всеки месец, купуват малко (слънчоглед) и докато не преработят – повече не купуват. И след около месец, месец и половина – цената пада, защо никой не търси. Това може да се приложи върху всяка стока, не само към слънчогледа в примера, който давам с маслобойните.
И затова консуматорът трябва да се изплаши – че утре ще купува по-скъпо. Това може да стане по няколко прични. Първо, той трябва да знае, че няма достатъчно световен добив. Един пример. През 2007 г. се добиха 110 млн. тона по-малко пшеница в целия свят. И тогава цената от 200 лв. за тон пшеница стигна 530 лева, говоря по памет, може цифрите да не са точни, но са в този порядък. Не че цената растеше, защото зърното го нямаше и не стигаше за консумация. Но всеки консуматор, тогава, купувайки за непосредствени потребности, купуваше и за два-три месеца занапред и така цената нарасна. Т. е. консуматорът може да получи страх, че утре ще купи по-скъпо при малък добив или от някакво геополитическо явление – като война. През 2022 година бяхме свидетели как поради войната в Украйна цената на пшеницата от 400 лв./тон стигна до 700-800 лв./тон – за 3 месеца – от февруари до м. май. Тогава всеки се надпреварваше да купи, за да има резерв. Но този страх изчезна след м май и цената рязко падна.
Другият проблем, който пречи на консуматорите да държат резерви, е лихвата. Стойността на парите поскъпна много. За този, който 6-7 месеца ще държи стоката и после ще я преработва и ще я продава на същата цена – за него, това са много пари. И консуматорите спряха да държат резерви. Сега резервите са при производителите на зърно. Например в нашата база имахме половин милион тона пшеница в първия ден на жътвата.
Илия Проданов: Което означава, че ние или трябва да се надяваме на процес, който да обърне тази тенденция и да върне резервите в консуматорите… или ?
Артур Акопян: Това е твърде мъчителен процес. В който период колеги може да фалират, мисля аз, защото наблюдавам моето земеделие в какво състояние е. И предполагам, че след 3-4 години аз няма да имам интерес да обработвам земя.
Илия Проданов: Това обаче е лошо като сигнал за всеки един от залата, тук, защото всички ние се занимаваме със земеделие и нямаме друга цел в живота.
Кооперирането да става върху идея. Ако се прави върху съвместни процеси и производства, то, още повече ще утежни ситуацията, отново експонира мнението си г-н Акопян, като един от лостовете за разрешаване на проблеми в пазара на зарната.
На заглавна снимка: Артур Акопян (в ляво) и Илия Проданов (в дясно)
По темата работи: Яна Брезовска
Б. р. – Ще продължим с резюме на мнението по темите в дискусионния панел, изложени от г- н А. Акопян в следващи публикации. И по-конкретно, какви са прогнозите му за развитие на пазарите на селскостопански стоки в ЕС и България при евентуално присъединяване на Украйна към Съюза. В кои световни региони се пренасочва износът на българското зърно и защо? И още: – какво трябва да предприемат българските фермери, за да регулират неоправдано високите ренти за земеделска земя, които утежняват непрекъснато растящите разходи за производство.