Сред най-силно засегнатите сектори от новите американски мита върху европейския износ се очертава винопроизводството, посочват анализаторите на търговските взаимоотношения между ЕС и САЩ. Виното, особено това от Франция, Испания и Италия, доскоро заемаше ключова позиция на американския пазар. САЩ са един от най-големите потребители на вино в света, а Европейският съюз е основният доставчик, като сумата от общия износ на вино от ЕС към САЩ възлиза на над 3 милиарда евро годишно, показват анализите.
Новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп, достигат до 25% върху бутилираното вино с алкохолно съдържание до 14% , което обхваща голяма част от популярните европейски марки. Засегнати са основните износители на вина от Франция, Германия, Испания и Великобритания. Италия предварително беше пощадена, но и тя остава в риск при евентуални бъдещи търговски действия, отбелязват експертите.
Очакваните основните последици от повишаване на митата от страна на САШ върху европейския износ са в няколко направления:
1.Поскъпване на европейското вино на американския пазар, което прави продукцията по-малко конкурентоспособна към местни и вина от нови пазари (като тези от Калифорния, Чили и Австралия).
2.Спадът в продажбите и загубата на пазарен дял за европейските производители, особено за малките и средните изби, които нямат ресурси за поемане на разходите или за пренасочване към други пазари.
3.Натиск върху дистрибуторите и търговците на дребно в САЩ, които вече предупреждават за ограничен избор и по-високи цени за крайните потребители.
ЕС вече обмисля ответни мерки и компенсации за засегнатите отрасли, но дотогава европейското вино рискува да загуби едни от най-важните си клиенти зад океана, са категорични експертите.
България не е сред водещите страни и изнася малки количества вино за американския пазар в рамките на ЕС. Но през последните години българските вина започнаха да набират популярност в САЩ, особено в нишовите и бутиковите сегменти. Затова въпреки по-скромния дял, новите мита могат да окажат значително влияние върху местните винопроизводители, които тепърва си проправят пътя на този пазар, изразяват мнение специалистите от винарскя бранш у нас.
За българските производители, които често разчитат на добра цена/качество – дори лекото покачване в крайната цена на виното, може да го направи по-малко привлекателно спрямо това от местни или безмитни алтернативи от трети страни.
За да се омекоти удара от новосъздадената ситуация, експертите съветват българските винопроизводители да бъдат още по-гъвкави – да търгуват с алтернативни пазари (например Азия или скандинавските страни), да засилят онлайн обществото си и да работят чрез партньорства с вносители, които могат да поемат част от митническите разходи.
(ПЗ)