Овесената листна въшка е един от основните видове, преносители на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване по пшеницата
By praadmin
0
351 Views
- Home
- Растителна защита
- торове
- семена
- Овесената листна въшка е един от основните видове, преносители на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване по пшеницата
By praadmin
0
351 Views
Установено е, че най-често срещаните и вредоносни видове по зърнено житните култури, в т. ч. пшеницата, са овесената листна въшка, обикновена листна въшка, царевична листна въшка и черешово-овесена листна въшка. Тези видове са и основни преносители на вируси и пренасят заразазата от болни върху здрави радстения. Причинител на ечемиченото жълто вджуджаване по пшеницата – най- бързо развиващата се вирусна и опустошителна болест по пшеницата е Barley yellow dwarf virus (BYDV), пренасят и от овесената листна въшка.
Овесена листна въшка – кратко описание
Овесената листна въшка (Sitobion avenae L.) (на заглавната снимка) е най-масово разпространения и вредоносен вид по пшеницата у нас, но напада и другите култури от семейство житни. Среща се в страните с умерен и топъл климат в Европа, Северна и Южна Африка, Азия и Северна Америка.
В ранните фази от развитието на културата овесената листна въшка смуче сок от листата и стеблата. Поразените листа се усукват, засъхват и придобиват червеникаво-кафяв цвят. След изкласяването въшките смучат сок от вретеното и класчетата, в следствие на което растенията формират по-малко на брой и недохранени зърна, които имат и по-ниско абсолютно тегло. Установено е, че при наличие на 20-50 въшки на растение добивът намалява с 25%. Отделянето на медена роса от листните въшки причинява малки следи от изгаряне на растенията, върху които след това се развиват плесени. Преносител на вируса жълто ечемичено вджуджаване ( BYDV).
Безкрилите партеногенетични женски са зелени, тъмно зелени или червно-кафяви на цвят с черни сокови тръбички и антени. Опашката е зелена или бледожълта. Краката са жълтеникави, като връхната част на бедрото, пищялите и стъпалата са черни. Дължината на антените е колкото тази на тялото. Соковите тръбички са 1/3 до 1/4 от дължината на тялото, а опашчицата 2/3 от дължината на тръбичките с три чифта странични власинки. Дължината на тялото е 2-2,8 mm.
Крилатите партеногенетични женски са с червникаво-кафяви глава и гърди, коремчето е зеленикаво.
Немигриращ вид. Зимува като яйце. Ларвите се излюпват през пролетта при температура над 5ᵒC. Размножава се партеногенетично. Развива 2-3 поколения през пролетта. Крилатите форми се появяват във фаза цъфтеж и начало на млечна зрелост на житните култури. Започва масово разселване по класовете. Една женска може да роди 15-16 ларви, като по този начин се образуват колонии. Размножаването е най-интензивно във фаза формиране на зърната до млечна зрялост. На един клас може да се срещнат от 50 до 100 ларви и възрастни женски. В края на восъчна зрялост се разселват по дивите житни треви. През есента отново нападат културните млади житни посеви, като снасят яйцата си по листата им. Видът развива 8-10 поколения за един вегетационен период, което налага производителите редовно да обследват посевите и да предприемат необходимите растителнозащитни мерки за борба с вредителя.
Положително влияние върху намножаването на овесената листна въшка оказва повишеното азотно съдържание в растенията. Валежите ограничават масовото намножаване на въшките, особено ако съвпадат с началото на миграцията.
Сп. „Практично земеделие“
Снимка/Източник: https://influentialpoints.com/Gallery/Sitobion_avenae_English_Grain_aphid.htm
Б. Р. – Статията е авторска и е публикувана в бр. 9/септември 2025 г. на сп. „Практично земеделие“. В същия брой са публикувани и ефективните средства за химически контрол на листните въшки.