By praadmin
0
418 Views
Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим“ АД, представи пред участниците в Националния агро семинар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите (к.к. Албена, 27-28 ноември т. г.), ключова тема – как новата регулация на ЕС за въглеродните емисии – CBAM, ще промени пазара и какви ще бъдат последствията за торовата индустрия и устойчивото развитие на земеделския сектор, както и конкурентоспособността.
За поредна година поставяме пред вас актуална тема, която може да бъде полезна за целия сектор, и вярваме, че тя изисква обединение на браншовете, на цялата индустрия и на целия сектор, каза Георги Борисов (на заглавната снимка) и се аргументира: CBAM (Механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите) е регулация, влизаща в сила от 1-ви януари 2026 г., която ще засегне не само агросектора, но и цялата индустрия и номенклатурата на стоките, свързани с тях. Искаме отново да ви представим позицията на „Агрополихим“, съобразно с това какви проблеми видяхме дотук по отношение на CBAM-регулацията по време на преходния период, да изясним къде стоим ние и в какво вярваме. Обръщаме се оттук нататък както към вас като към браншова организация, към държавното управление, към Европейската комисия да мислим истински за устойчивостта на сектора в комбинация с конкурентоспособността на производителите, свързана и с тази на Агрополихим. Точно преди две години дружеството направи първата стъпка в синята икономика на Европейския съюз с първата доставка нисковъглероден „син амоняк“ в Европа и с гордост можем да кажем, че две години по-късно сме абсолютно независими от природния газ. Като освен това произвеждаме нашата пара чрез горене на слама и съответно биомаса, разказа търговският директор. Така „Агрополихим“ намалява въглеродния си отпечатък. Знае се, че според действащите регламенти, всеки европейски производител плаща някаква част от въглерода, който изхвърля в атмосферата. Това обаче не важи за всички производители, които са извън Европейския съюз. Целта на CBAM е да се изравнят възможностите между европейските производители на торове и тези от външния пазар, които внасят амоняк, за да може всички да участват в зеления преход на Европа. На практика обаче въглеродната корекционна такса CBAM е допълнително мито или допълнителен налог при внос на суровини или крайни продукти, в случая торове. Почти цялата гама от торове е засегната от CBAM-регулацията и неминуемо това ще доведе до повишаване на цената им, включвайки таксата. Планът на Европейския съюз предвижда до 2034 г. премахване на всички безплатни квоти за СО2 на европейски производители, и вдигане на CBAM-регулациите до 100%, при износ на налога. Същевременно тази регулация не се прилага в страните извън Съюза и на практика техните продукти са с по-ниска себестойност.
Обръщаме внимание, че към момента – все още Европейската комисия не е казала какви ще са референтните стойности, с които всеки един производител на торове трябва да се съобрази, както не е и напълно ясно и по какви правила ще бъдат изчислявани и как ще бъдат сертифицирани тези производители, а остава само един месец, коментира Г. Борисов и това, според него, е голям проблем. Още от края на 2022 година и началото на 2023 г., когато се постави темата CBAM, ние, от „Агрополихим“, апелираме към всички институции, които са съпричастни с нея, да погледнем към запазване конкурентноспособността на земеделския сектор. Факт е, че през последните години секторът не е в идеално състояние.
Според Г. Борисов – CBAM няма как да подпомогне конкурентноспособността в този й вид, в който Европейската комисия в момента го е приела. Ние от доста време слагаме на масата няколко въпроса и очакваме отговор, каза той и ги посочи: Въпрос № 1 – къде са стимулите за запазване на конурентноспособността? Разбираме какви са наказанията, ако не си достатъчно зелен и какво се случва. В другите страни, извън ЕС – няма CBAM и по никакъв начин те не участват в европейската политика за зелен преход. Въпросът стои открит – по какъв начин ще се гарантира експортната конкурентноспособност на целия сектор? Как „Агрополихим“ и другите производители на торове в ЕС, и зърнопроизводителите ще успеят да плащат зелен данък и в същия момент ще продават със съответна печалба на международния пазар? Как, когато никой друг не се интересува от този данък и не плаща такъв и не го включва в ценообразуването, ще търгуваме равностойно? Какво ще се случи с произведеното зърно, предназначено за износ? А със зърното, което влиза в ЕС, но произведено в страни без такъв налог? Къде е помощта за инвестиции в зелените политика? Т.е. как се стимулират фирмите, като например „Агрополихим“ АД, които участват и вече са направили инвестиции в зеления преход? Как те ще бъдат стимулирани да продължат да го правят? Защото никой друг не участва в тази игра, участваме само ние, а се конкурираме с всички останали, каза експертът.
Нашето послание към вас производителите, към индустрията, към земеделското министерство и към ЕС е, че се надяваме гласът на всички да бъде взет под внимание, когато се въвежда тази политика. Така тя ще може да получи нотификации, с които да реализира основната си цел. Трябва да намерим решение, защото устойчивост означава конкурентноспособен и работещ на печалба. Иначе сме заплашени – наистина да нямаме въглероден диоксид, но да намалим производството, каза в заключение търговският директор на „Агрополихим“ АД.
По темата работи: Яна Брезовска