Проучвания показват, че в посевите с пшеница се наблюдава масовото намножаване на едногодишни житни плевели и устойчивите на хормоноподобните хербициди широколистни плевели
By praadmin
0
339 Views
- Home
- Растителна защита
- торове
- семена
- Проучвания показват, че в посевите с пшеница се наблюдава масовото намножаване на едногодишни житни плевели и устойчивите на хормоноподобните хербициди широколистни плевели
By praadmin
0
339 Views
Автор: Доц. д-р Нешо Нешев,
катедра Земеделие и хербология, Аграрен университет – Пловдив
Пшеницата е основна култура от групата на зимните житни, които се отглеждат в България. Ечемикът се отглежда по-малко, а на по-малки площи се отглеждат ръж, овес и тритикале.
Плевелите са основни конкуренти на зимната пшеница по отношение на вегетационните фактори – вода, хранителни вещества и светлина. Освен това те нанасят и косвена вреда, тъй като много от плевелните видове са междинни гостоприемници на болести и неприятели, които по-късно нанасят големи щети, намаляващи добива и качеството на продукцията.
Резултатите от много научни експерименти доказват, че добивите на пшеничено зърно при средно заплевеляване могат да се понижат с 20 – 30%, а при силно намножаване на плевелите, действителните загуби могат да достигнат до над 60 – 70%. От друга страна, голяма част от плевелите затрудняват механизираното прибиране на реколтата, намаляват производителността на комбайните и влошават качеството на жътвата.
Посевите на зимната пшеница се заплевеляват с над 100 вида плевелни растения. Те потискат растежа и развитието на пшеницата в различна степен, което зависи от продължителността на конкурентните взаимоотношения на културата с плевелите, видовият им състав, плътността им и др. След обобщаване на резултатите от проведен научен експеримент е установено, че когато широколистните плевели див синап и подрумче не са контролирани, те потискат в по-голяма степен растежа и развитието на пшеницата (сорт „Енола“), в сравнение с неконтролираните житни плевели див овес и райграс. Още по силно негативно влияние е отчетено, след като смесената плевелна асоциация от четирите вида плевили се развива неконтролирано при пшеницата.
Като култура, която се засява на есен, зимната пшеница (подобно на другите зимни житни култури, както и рапицата) се заплевелява от много видове плевели, които принадлежат към различни биологични групи – ефемери, зимно-пролетни, ранно-пролетни, късно-пролетни и многогодишни.
Ефемерите, които най-често се срещат в пшеничените посеви са бръшлянолисто великденче (Veronica hederifolia L.), стъблообхватна мъртва коприва (Lamium amplexicaule L.) и лечебен росопас (Fumaria officinalis L.).
Зимно-пролетните видове, които имат най-много представители и се развиват заедно със зимната пшеница са райграс (Lolium spp.), подрумче (Anthemis arvensis L.), къклица (Agrostema githago L.), дива ряпа (Raphanus raphanistrum L.), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris (L.) Med., синя метличина (Centaurea cyanus L.), полски мак (Papaver rhoeas L.), обикновена ралица (Consolida regalis Gray) и източна ралица (Consolida orientalis L.).
Ранно-пролетните плевели, които най-често се срещат в посевите на пшеницата са тези като див овес (Avena fatua L.), власатка (Festuca pratensis L.), пробитолистна скърбица (Myagrum perfoliatum L.), глушина (Vicia hirsuta (L.) S.F. Gray), див синап (Sinapis arvensis L.) и лепка (Galium aparine L.).
Късно-пролетните плевели, могат да се срещнат, когато посевите са с недостатъчна гъстота поради ниска култура на земеделие и отглеждане на слабо растящи сортове. В такива посеви могат да се срещнат плевели като бялата куча лобода (Chenopodium album L.), татул (Datura stramonium L.), свиница (Xanthium strumarium L.), шир (Amaranthus retroflexus L.) и др.
Трябва да се обърне и особено внимание на многогодишните плевели паламида Cirsium arvense (L.) Scop) и поветица (Convolvulus arvensis L.), както и на балура (Sorghum halepense L.), който също може да се срещне в посевите на пшеницата, ако посевите не са добре гарнирани. Многогодишните видове плевели като поветицата и паламидата могат да нанесат непоправими щети на пшениченото производство, особено по време на жътва. Тези плевели имат голям размножителен потенциал, като причините за масовото им размножаване през последните години са различни, а някои от тях са пренебрегване на превантивната борба, провеждането на ненавременни и неправилни обработки на почвата, не спазване на научнообосновани сеитбообращения, използване на недостатъчно ефикасни хербициди и др.
Данните от мащабни и местни отчитания през различни периоди на вегетацията показват, че има тенденция към намаляване на видовото разнообразие на плевелите, които се развиват в пшеничените посеви. Едновременно с това, което първоначално изглежда благоприятно за земеделските стопани, се отчитат и т. нар. компенсаторни процеси, които се изразяват в масовото намножаване на едногодишни житни плевели, като див овес, лисича опашка, ветрушка, райграс, овсига, власатка и др. Също така се намножават и устойчивите на хормоноподобните хербициди широколистни плевели, като подрумче, лепка, колендро, фасулче, врабчови чревца, полска теменужка и др.
През последните години ливадните треви – овсига и власатка навлизат в обработваемите площи. Причините за тяхното масово намножаване са слабата хербицидна ефикасност на регистрираните продукти при пшеницата, както и извършването на продълбочаване без дълбока оран. Още по-труден е контролът на тези плевели при системите No-till и Strip-till, където липсват почвени обработки напълно или частично.
Друг непроучен плевелен вид, имащ голямо генетично сходство с пшеницата, притежаващ устойчивост към голям набор от хербицидно-активни вещества е растението цилиндричното диво жито (Aegilops cylindrica HOST). На определени площи плевелът нанася големи щети по отношение на добива и качеството на продукцията от пшеница, тъй като дори семепочистването на зърното от плевелните семена е изключително трудно. Плевелът е особено труден за контрол при системите с намалени обработки на почвата или там където те въобще не се прилагат.
Борбата с плевелите при пшеницата е най-успешна, когато се прилага интегриран подход – съчетаване на предпазни с агротехнически и химични мероприятия. Нарушаването на това единство води до различни проблеми и трудности при контрола на плевелите.
Б. р. – Статията е авторска и е част от публикация в бр. 10/2025 г. на сп. „Практично земеделие“
На заглавната снимка – Заплевеляване на пшеница с райграс
Източник – текст и снимка : Библиотека Практично земеделие