Войната в Близкия Изток предизвиква рязко поскъпване на торовете поради комбинация от прекъснати доставки, затваряне на производствени мощности и скок в цените на енергията
By praadmin
0
110 Views
By praadmin
0
110 Views
Атаката срещу Иран от американските и израелските сили и иранският отговор срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив разтърсиха енергийните пазари, като нарушиха корабоплаването през Ормузкия проток – единственият морски път на залива към открития океан. Около 27% от световния износ на петрол, 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG) и 20%-30% от световния износ на торове, включително урея, амоняк, фосфати и сяра, преминават през пролива, пише https://www.ifpri.org .Ударите с дронове и ракети по танкери представляват постоянна опасност и направиха разходите за морска застраховка непосилни в региона, което доведе до спад с над 70% в корабоплаването през пролива от началото на конфликта, съобщава блогърът Йозеф Глаубер. Продължителният конфликт вероятно би задушил световната морска търговия с региона на Персийския залив, повишавайки цените на енергията и торовете в световен мащаб, пряко застрашавайки продоволствената сигурност в страните от Персийския залив (които зависят от вноса на зърнени храни, маслодайни семена и растителни масла през Ормузкия проток) и потенциално би повлиял на производството и цените на храните и в други региони, според анализатора.
Защо се повишават цените на торовете?
Според водещи анализатори на световния пазар и търговията с химически торове, причина номер 1 е неофициалната блокада на Ормузкия проток, наложена от Иран. Това е критичен воден път, през който преминава между 25% и 35% от световната търговия с торове и суровини за тях. Другата причина е резкият скок на енергийните разходи: цените на природния газ в Европа (TTF) скочиха с над 50%, а петролът и дизелът поскъпнаха значително. Тъй като природният газ е основна суровина (feedstock) за азотните торове, това директно оскъпява производството. Спирането на производства е също фактор, съотносим с поскапването на торовете. Например ключови обекти, като катарския индустриален център Ras Laffan (най-големият хъб за втечнен газ и торове), спряха работа след ирански удари.
Логистичните разходи са един от непреодолимите фактори. Поради военните действия, разходите за навло (фрахт) и застраховки на корабите в региона на Персийския залив се увеличиха рязко.
Кои торове са най-засегнати?
Най-сериозни са затрудненията при азотните торове, тъй като Близкият изток е водещ световен износител.
Карбамид (Urea): Цените скочиха с до 35% от началото на конфликта. Около една трета (до 44% според някои оценки) от световния износ на карбамид минава през Ормузкия проток.
Амоняк (Ammonia): Близо 27% от световния износ е застрашен поради блокираните пътища в Залива.
Фосфорни торове (DAP/MAP): Около 25% от световния износ е засегнат от логистичния хаос.
Сяра (Sulfur): Почти половината от световната сяра (отпадъчен продукт от преработката на петрол и газ), която е критична за производството на фосфорни торове, в момента е „блокирана“ в Персийския залив, съобщава The New York Times
Кои държави са основните потърпевши доставчици?
Доставките са блокирани или силно затруднени от държавите в региона на Персийския залив, които разчитат на Ормузкия проток за износ: в т. ч. Катар: Един от най-големите износители на карбамид; спря производство в ключови центрове; Саудитска Арабия – основен доставчик на фосфати и азотни торове; Самият Иран е голям производител на азотни торове, чийто износ е практически спрян поради преките военни действия; Оман, Бахрейн и ОАЕ – всички те са значими износители на амоняк и карбамид, чиито товари в момента са блокирани.
Конкретни алтернативни доставчици като Русия, Мароко или Канада биха могли да запълнят недостига на пазара, ако войната продължи за дълъг период от време, сочат анализите. Въпреки санкциите, наложени й след инвазията в Украйна, Русия остава най-големият износител на торове в света. Това обаче би означавало Европейският съюз и САЩ да предприемат конкретни мерки за дерогации спрямо износа на торове от Русия, което засега, поне в публичното пространство, не се объсъжда. Мароко притежава над 70% от световните запаси на фосфати и е най-надеждната алтернатива за фосфорни торове. Канада е водещ световен производител на калий (Potash), който е по-малко засегнат от кризата в Персийския залив, но е критичен за балансираното торене. Пренасочването на пазарите и търговията обаче съвсем не е лесен и лек проблем за разрешаване, единодушни са коментаторите. Така че, казусът с повишените цени на торовете и нарушените вериги за доставки, поне за сезон 2026, ще създава тежки финансови и технологични проблеми за фермерите от Европа и другите засегнати от войната региони.
(ПЗ)
Снимка: илюстративна, pixabay