Торене при люцерната – колко и кога?
By praadmin
0
455 Views
- Home
- Растителна защита
- торове
- семена
- Торене при люцерната – колко и кога?
By praadmin
0
455 Views
Автори: ас. Ивелина Сакаджиева, доц. д-р Диана Маринова ИЗС ”Образцов чифлик”- Русе
Люцерната (Medicago sativa ssp. sativa L.) е многогодишно покритосеменно растение от семейство Бобови (Fabaceae), известно от древността като една от най-рано култивираните фуражни култури. Тя се отличава с изключително висок продуктивен потенциал, добра приспособимост към различни почвено-климатични условия и значимо екологично значение, свързано със способността ѝ за симбиотична азотфиксация.
Биологични предпоставки за храненето на люцерната
Характерна особеност на люцерната е мощно развитата ѝ коренова система. По фините корени се образуват множество грудки, населени със специфични азотфиксиращи бактерии (Rhizobium meliloti). Количеството и активността на тези бактерии зависят в значителна степен от водния, въздушния и хранителния режим на почвата. Най-благоприятни условия за симбиозата се създават в добре дренирани, умерено влажни почви с неутрална реакция (pH около 7), ниско съдържание на минерален азот и добра запасеност с фосфор. Люцерната не е взискателна към типа почва и може успешно да се отглежда върху черноземни, ливадни, сиви и кафяви горски почви. Необходимо те да са дълбоки, рохкави и добре аерирани. Тези условия позволяват оптимално развитие на кореновата система и дълготрайност на посевите.
Потребности от хранителни вещества
Поради високите темпове на растеж и интензивното формиране на биомаса, люцерната извлича значителни количества хранителни елементи от почвата. Годишно с надземната маса се изнасят приблизително: 25–30 кг/дка азот (N); 6–10 кг/дка фосфор (P); 30–35 кг/дка калий (K); 30–35 кг/дка калций (Ca).
Най-голямо значение за растежа и развитието на културата има фосфорът. Люцерната е особено взискателна и отзивчива към лесно усвоимите фосфорни съединения още в ранните фази на развитие – до образуването на 6-7-и същински лист. Фосфорното хранене стимулира развитието на кореновата система, повишава азотфиксиращата активност на грудките, увеличава добивите и подобрява минералния състав на фуража.
Калият също е ключов елемент за културата. Той повишава устойчивостта на растенията към студ и засушаване, както и тяхната устойчивост на болести.
При калиев дефицит по листата се появяват характерни бели петна (виж снимката), които водят до намалена фотосинтетична активност и редукция на добива.
Като калциеволюбива култура, люцерната реагира положително на калциево торене, особено при кисели почви. При висока киселинност варуването е задължително условие за успешно отглеждане на културата.
Б. р. – Повече по темата, касаеща особеностите на азотното, фосфорното и калиевото торене на люцерната и кога се внасят торовете, както и примерни норми на торене – може да прочетете в бр. 3/март 2026 г. на сп. „Практично земеделие“. Изданието може да бъде намерено в разпространителската мрежа в страната.