Вишеградската четворка иска ЕК да проучи възможност за забрана за продажба на селскостопански и хранителни продукти под себестойността
By praadmin
0
36 Views
By praadmin
0
36 Views
По-силна защита на земеделските производители, по-предвидима подкрепа и по-бърза реакция на Европейския съюз при кризи са необходими, за да бъде земеделието ни устойчиво и конкурентоспособно. Това e заявил заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров по време на срещата на министрите на земеделието от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Италия, която се проведе в Братислава, Словакия, се казва в съобщение на пресслужбата на МЗХ.
Именно около тези приоритети са се обединили всички участници, като са приели три общи декларации- за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., за ефективен европейски отговор при природни и пазарни кризи, както и за засилване на борбата срещу нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Заместник-министър Чакъров е посочил, че в настоящия момент е ключово страните да запазят единството си по основните елементи на бъдещата ОСП. “Това са адекватно финансиране, предвидимост за земеделските производители, достатъчна гъвкавост за държавите членки и реално опростяване“, е допълнил още той.
Относно предложението за възстановяване на прилагането на правилото N+3 за разходите по ОСП, Красимир Чакъров е обяснил, че така ще се даде необходимото време за реализация на инвестиционните мерки и ще се намали рискът от загуба на средства за земеделието и селските райони. „България настоява и за плавен и предвидим преход към новата рамка на ОСП, който да гарантира непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г. Земеделските производители трябва да бъдат стимулирани, а не поставяни пред непропорционални административни и финансови тежести. За нас Преходната национална помощ остава важен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори и за социално-икономическата стабилност на селските райони“, е казал още той.
По време на обсъждането заместник-министърът отново е поставил и въпроса за специфична подкрепа за маслодайната роза – българско предложение, което вече е представяно и в рамките на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Той е припомнил, че страната ни предлага в бъдещия регламент за ОСП да бъде създадена интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“.
Сред основните акценти на срещата в Братислава е била и необходимостта от по-добре подготвена европейска система за управление на риска. Според Красимир Чакъров, кризите в земеделието все по-често имат общо измерение и изискват своевременни, предвидими и гъвкави решения. По думите му е важно да има лесно приложими механизми за бързо мобилизиране на финансов ресурс, включително при значителни загуби на продукция и недостиг на фуражи.
Третият ключов акцент в дискусиите е била защитата на земеделските производители и доставчиците от нелоялни търговски практики. Страната ни подкрепя преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/633 с цел по-силна защита, по-актуални правила, по-единно и ефективно прилагане на законодателството в ЕС.
Заместник-министър Чакъров е подчертал, че продължават да съществуват значителни дисбаланси в преговорната сила по веригата, които могат да поставят производителите и доставчиците в уязвимо положение. Той е обяснил, че поради тази причина е необходима по-силна защита на земеделските производители.
Сред предложенията в общата декларация е Комисията да проучи възможността за забрана на ниво ЕС на продажбата на селскостопански и хранителни продукти под себестойността, въз основа на обективни и прозрачни показатели за разходите. Държавите призовават и за по-тясно сътрудничество и обмен на информация при трансгранични нелоялни търговски практики.
(ПЗ)
Снимка: МЗХ