Тиквените регати са странни, семейни състезания, при които гореми, масивни тикви се трансформират в лодки, а участниците се състезават с тях през езера или реки, съощава https://www.agdaily.com.
Тези събития са вече популярни в цяла Северна Америка, като градовете ги приемат като част от есенните си празненства. Традицията на тиквените регати, макар и развлекателна, съчетава впечатляващи постижения на селското стопанство със забавление, пише изданието.
Уейн Хакни от Уинчестър, Ню Хемпшир е смятан за първия американец, който гребе на гигантска тиква, която той отгледа през 1996 г. Windsor Pumpking Regatta стартира и в Канада през 1999 г., като тенденцията се разпространява в Северна Америка.
Тиквите, използвани в регатите, не са обикновените тикви. С тегло над 1000 паунда (453,6 кг), те обикновено са от вида Cucurbita maxima, които са известни с това, че имат големи клетки, високо съдържание на вода и най-доброто от всичко е, че не спират да растат.
Производителите започват да ги култивират (сеитба) около средата на април, като тиквите се опрашват през юни или юли. До септември или октомври те са готови да бъдат издълбани и лодки за регати. Докато по-малките тикви около 600-800 паунда са идеални за издълбаване и гребане, някои участници в регати използват масивни тикви с тегло над 1200 паунда, въпреки че те са по-трудни за маневриране във водата.
В типичната тиквена регата участниците издълбават тиквите, скачат вътре и гребят по водата с традиционни гребла. Основното правило е да не се допускат никакви двигатели, като „тиквените“ лодки се задвижват изцяло от хора. Участниците често се обличат в забавни, тематични костюми, вариращи от супергерои до животни, добавяйки допълнителен пласт забавление към спектакъла.
Всяка регата варира леко по формат, но състезанията обикновено се състоят от четвърт миля. Състезателите се опитват да се движат на тежките, подгизнали тикви, без да се преобръщат или потъват – често срещан резултат за много гребци.
(ПЗ)
Снимка: Изображение от Ilya Images, Shutterstock