By praadmin
0
74 Views
✔ Интервю на сп. „Практично земеделие“ с доц. д-р Наталия Петровска, Директор на Институт по царевицата – Кнежа
-Г-жо Петровска, със 100-годишната си история и с огромния принос в развитието на земеделието В България, Институт по царевицата – Кнежа, е водещо научно звено с състава на Селскостопанската академия. Вашият колектив създава хибриди, които са предпочитани в полетата на български земеделци, а също така присъстват и в сортовата листа на производители на царевица в чужбина. Моля, разкажете, какви са предимствата им?
–Основните им характеристики са: добре развитата коренова система, която успява да извлече и минималния запас на влага в почвата; отличен фотосинтетичен апарат и увеличена листна повърхност, с което се запазва до пълна зрялост потенциалът за добив на съответния хибрид; намалена дебелина на вретеното на кочана; едро зърно и голям брой зърна в ред; намален борй на разклонения на метлицата без това да влияе на прашниковата продуктивност на растенията; синхронизиран цъфтеж на репродуктивните органи (метлица и кочан); намаляване броя на обвивните листя на кочаните и увеличаване на броя на листата на растенията над кочана; подобрено съдържание протеин, скорбяла, мазнини, захари и други качествени показатели; и разбира се, не на последно място отличен фитосанитарен профил. Селекцията и подборът, които започнахме да водим, имаха екологична насоченост и регионален характер. Именно тези хибриди предложихме на земеделската практика и това доведе до увеличаване на пазарния ни дял. По този начин успяхме да убедим българските зърнопроизводители, че залагането на хибриди царевица, създадени, селекционирани в условията на страната, носят по-малък риск при непредсказуемите климатични промени, на които сме свидетели в последните години, респективно носят сигурна, гарантирана икономическа изгода като приходи от декар. Голяма част от тях са включени в Сортовата листа на страната, както и в „Ръководство за интегрирано производство на зърнено-житни култури и слънчоглед“, което е разработено във връзка с прилагане на интервенцията “Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатичните условия чрез практики за интегрирано производство“. Хибридите, които сме включили в него като част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година, са от средноранната, среднокъсната и късна група по вегетация, както и специални хибриди за директна консумация – захарни и пукливи.
Това са: Кнежа 310; Кнежа 320; Кнежа 435; Кнежа 442; Кнежа 461. Кнежа 560; Кнежа 561; Кнежа 564; Кнежа 565; Кнежа 570A; Кнежа 573; Кнежа 575; Кнежа 648; Кнежа 649; Кнежа 651; Кнежа 652; Кнежа 683A. Кнежа pop 1; Кнежа Sweet 1.
–Получаването на добър добив от дадена култура, освен от сортове и хибриди от ново поколение, е съпътствано от съвременни технологии. Какви технологични решения, предлагат учените от Института на фермерите, за да бъде рентабилно производството им, конкретно при българските условия?
–Освен работата в селекционно отношение, преразгледахме и много елементи от агротехнологията по отглеждането на тези хибриди, съобразявайки се с климатичните промени, дългите периоди на засушаване, екстремно високите температури във все по-дълги периоди, особено когато те съвпадат с критичните за царевицата фрази. Препоръчахме нови технологични решения, като ‘‘Система +‘‘, при която се засяват в смесен посев хибриди, еднакви или близки по вегетация, с цел по-добро опрашване и увеличаване на добива без това да изисква допълнително разходи от стопаните.
Бих искала да добавя още, че усилията ни са насочени повече към стабилността на добивите от царевица, отколкото към величината, тъй като това носи сигурност на земеделските стопани и гарантирана печалба като приходи от единица площ.
Въпросите зададе: Яна Брезовска
Б. р. – Настоящата публикация е част от пространно интервю на сп. „Практично земеделие“ с д-р Наталия Петровска, Директор на Институт по царевицата – Кнежа. Пълният текст може да прочетете в бр. 3/2025 на списатиего, което може да намерите във вестникарската мрежа в страната от 7-ми март, т. г.