Рашко Денев, биопроизводител от гр. Главиница: Добре е да се подпомагат дребните производители, защото иначе отиват в сивия сектор
By praadmin
0
338 Views
By praadmin
0
338 Views
Гарантираме на 200% качеството на всички продукти, които произвеждаме, заявява той
По време тридневния Национален биофест във Велико Търново (26 – 28 септември, 2025 г.), организиран от Министерството на земеделието и храните, се срещнахме и разговаряхме с много биопроизводители. При отлична организация от страната на МЗХ, общината и браншовите организации в сектора, производителите представиха земеделската продукция от биофермите и пчелините си и също така разнообразни биопродукти: храни, козметика, сокове, диетични чайове и др. Защото преобладаващата част от тях са затворили цикъла на производство си, влагайки суровините в малки преработвателни предприятия и работилници. Така, на пазара, те предлагат освен биоплодове, зеленчуци, сурови ядки и мед, но и чиста храна за кулинарията, козметиката и много търсените биопродукти в сферата на диетичното хранене.
Репортер на сп. „Практично земеделие“ и други журналисти, акредитирани на феста, разговаряхме с Рашко Денев (на заглавната снимка), фирма DENIEFF (Орехови продукти и мурсалски чай), биопроизводител от гр. Главиница, обл. Силистра.
(Тук публикуваме резюме от разговора. Пълният текст ще бъде поместен в бр. 10/ноември 2025 г. на списание „Практично земеделие“ -.б. р.)
„Занимаваме с производство на орехи, орехови продукти и мурсалски чай. Имаме малка работилница, в която работим само аз и съпругата ми. Гарантираме на 200% качеството на всички продукти, които произвеждаме“ каза още в началото на разговора г-н Денев. Ето и още от неговия разказ: Някога, когато създавахме ореховата градина /преди около 17 г.) идеята ни беше единствено да произвеждаме орехи и да си помагаме на пенсиите. Оказа се обаче, че с ореха може да се работи много „дълбоко“. И така започнахме да произвеждаме от ореховите ядки други продукти, първият от които беше орехово масло. След това – тахан и брашно от орехи, а наша колежка направи крем за лице от ореховото масло. Ясно е на всички, защо предлагаме и мурсалски чай. Производство е биологично. Последното, което направихме е маджун от дини. На един етап ни хрумна да произвеждаме и оцет от орехи. Целта беше да избягваме от всякаква химия в продуктите от магазините, а ябълките, които купувахме за направа на оцет, неминуемо бяха пръскани. За това пробвахме с орехи. Първата проба не беше много успешна, защото влагахме цяла орехова ядка, а тя дълго трябваше да ферментира – около 8 месеца. Иначе технологията е елементарна, подобна на тази за всички натурални оцети – орехова ядка, вода и захар, за да ферментира и оцетна гъба. Първо направихме ореховия оцет от само за нас, за вкъщи. Оказа се обаче, че има търсене и продължаваме да „работим“ продукта.
Пенка Денева
Защо препоръчваме използването на орехи и продукти от орехи в кулинарията?
Защото орехът е един от най-ценните продукти на земята, може би. Затова работим в тази насока, защото съм уверен, че тръгвам от добър продукт. Ясно е, че от „нищо – нещо“ не може да стане. Орехът помага изцяло на имунната система и най-вече на мозъка. Всички продукти от орех са полезни за човешкия мозък. Йодът, който съдържат зелените орехчета, помага при проблеми с щитовидната жлеза, за гърло и т. н. Хубаво е човек, да ползва чисти храни. Макар и малко по-скъпи, няма как да станат евтини. Защото, за да получиш добър продукт, трябва да вложиш качествен материал в началото. Г-жа Пенка Денева потвърди, че е напълно съгласна с мнението на съпруга си.
Проблемите
Стопанисваме 60 декара собствени и под наем 90 декара био-орехови градини. Всички са сертифицирани за биологично производство, тъй като нямаме право в стопанството да имаме едновременно конвенционални и био градини, съобщи фермерът и продължи: – Тук, на Националния биофест във Велико Търново, участваме като изложители със собствен щанд. Организацията е перфектна. Така ,от Министерството на земеделието и храните, ни подпомагат и финансово, което никъде не се случва. Пред две години участвахме с щанд на изложението Агра 2024 – Пловдивски панаир. За наша изненада – ОРЕХОВОТО МАСЛО, което произвеждаме спечели престижната награда – „Най-добър продукт“ в категорията „Ядки и плодове“. Оказа се, че потребителите предпочитат и харесват ядкови продукти без консерванти, оцветители и хидрогенирани мазнини. Това беше големият плюс за нас като биопроизводители – признанието и удовлетворението от работата ни, но участието ни беше много скъпо. За такива като нас – малки производители, може би, Министерство на земеделието и храните трябва да направи нещо под формата на подпомагане и да поема част от разходите. Това участие ни беше трудно, но си го позволихме, защото работим много години, макар и съвсем не сме си „избили“ всички разходи.
Добре е се подпомагат дребните производители, защото иначе отиват в сивия сектор, категоричен е Рашко Денев. Другото ни предложение към министерството е да опростят малко изискванията към малките производители. Вече казах, че само аз и съпругата ми (Пенка Денева – б. а.) работим в нашето стопанство.
.
Към сградата изискват съблекални, тоалетни и още много неща. Изискванията за една такава малка ферма са подобни на тези като за огромен цех или преработвателно предприятие, включително и като брой документи и още други. Това, според мен, и излишно. Наложи се да вложим около 30 хил. лева само за сгради. Един млад човек няма как и откъде да направи това и ще влезе в сивия сектор, за съжаление, продължи разказа си производителят. В допълнение, той подчерта, че Агенцията на БАБХ в гр. Силистра се отнася с разбиране към тях при утвърждаване и сертифициране на храните, но има изисквания, които държавните институции, създаващи правилата – могат много да облекчат. Защото всички ние, производителите, трябва да продаваме качествена продукция. Не мога са си позволя да „отровя“ някой, пошегува се Р. Денев.
„Затова не трябва да се прекалява с бюрократични изисквания, в т. ч. и европейски – специално за малките производители. Би следвало, според мен, да се направят облекчения – даже да се помисли за патентен режим или пък някои регистрации да се правят директно в общините. Ако се опростят нещата, за нас ще е по-просто и по-лесно. И така много повече хора ще започнат да работят в сектора“, каза в заключение биопроизводителят.
По темата работи: Яна Брезовска, сп. „Практично земеделие“