Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква да стартира на 20 март, съобщават от МЗХ
By praadmin
0
208 Views
By praadmin
0
208 Views
Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква тя да стартира на 20 март 2026 г. Това е станало ясно по време на среща на министъра на земеделието и храните Иван Христанов с представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в която е участвала и заместник-министърът на земеделието и храните Ивана Мурджева.
„По прогнозни данни кампанията ще започне на 20 март, като окончателният старт зависи от етапа, на който Наредба №3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания ще влезе в сила. Не се очаква съществено забавяне, евентуално с не повече от един-два дни“, е заявила заместник-министър Мурджева. Тя е подчертала, че Областните дирекции „Земеделие“ в страната имат готовност да извършват всички дейности по очертаването на площите в системите ИСАК и ИСУН.
Представителите на бранша са поставили акцент върху необходимостта от по-голяма яснота и предвидимост в графиците за плащания. Председателят на НАЗ Илия Проданов е посочил, че от техническа гледна точка подготовката на сектора е завършена. „Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане“, е заявил Проданов.
Министър Христанов е поел ангажимент да бъдат проведени разговори с Министерството на финансите относно възможностите за осигуряване на необходимия ресурс в по-ранни срокове.
В рамките на дискусията е разгледана и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., както и възможностите за устойчиво подпомагане на зърнопроизводството в България. Заместник-министър Мурджева е обяснила, че още тази година започва подготовката на следващия програмен период. Тя е коментирала, че Европейската комисия разглежда бъдещата финансова рамка по различен начин, като се обсъжда възможността различни секторни политики, включително земеделието, да бъдат обединени в по-широки финансови пакети.
„Това прави ролята на Министерството на земеделието и храните още по-важна, тъй като средствата за сектора ще трябва да бъдат защитени в рамките на общия национален пакет. Нашата задача е да създадем необходимите предпоставки земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики“, е посочила Мурджева. Тя е призовала представителите на бранша да формулират своите препоръки за приоритетите в бъдещата политика, тъй като именно на тяхна база ще се защитава бюджетът за сектора на национално ниво.
„Препоръките се формулират в по-общи рамки, но основната ни цел е ясна – да запазим доходността и конкурентоспособността на българското земеделие, да продължим модернизацията на стопанствата и преработвателната индустрия и да създадем условия за структурна модернизация на сектора“, категоричномнение е изразила Мурджева.
Значително внимание е било отделено и на международните фактори, влияещи върху сектора, включително Споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед. Министър Христанов е подчертал, че по темата съществуват сериозни притеснения. „Ние споделяме притеснения в няколко направления. Първото е икономическото влияние върху българските производители. Второто е готовността на европейските граници да бъдат гарант за контрола върху това, което влиза в страната ни. Третият въпрос е дали предприетите мерки ще бъдат достатъчни, за да защитят интересите на европейските и българските земеделци“, е казал още земеделският министър.
Обсъдени са били и икономическите последици от войната в Иран, които се отразяват върху повишаването на цените на торовете, както и темата за акциза.
По време на срещата са засегнати и редица практически проблеми пред производителите, сред които необходимостта от подобряване на напоителната инфраструктура, ефективната борба със сивия царевичен хоботник и кадровата обезпеченост в земеделския сектор.
Министерството на земеделието и храните и браншовата организация са се обединили около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.
(ПЗ)