By praadmin
0
384 Views
Доц. д-р Наталия Петровска, директор на Институт по царевицата – Кнежа, пред сп. „Практично земеделие“
Г-жо Петровска, моля за Вашия коментар от позициите Ви на директор на Института по царевицата — Кнежа и авторитетен учен в създаването на български хибриди царевица: кои са основните проблеми, поради които производството на царевица в България през последните 2-3 години преминава през дълбока криза, характеризираща се с рекордно ниски добиви и намаляващ интерес от страна на фермерите?
-Царевичното производство в България е изправено пред сериозни предизвикателства, които имат комплексен характер. На първо място бих поставила климатичните промени с всички произтичащи от това последствия. Екстремно високите температури по време на критичните фази при царевицата в периодите на цъфтеж и изхранване на зърното сериозно редуцират добивите при тази култура. Като се добави фактът, че царевицата се отглежда основно без напояване, производството й е изключително уязвимо и зависимо от сумата на валежите. Парадоксално е, че като сума на годишни валежи не се наблюдават сериозни отклонения, но разпределението по време на вегетация често е стихийно, непредсказуемо, с редуващи се периоди на наводнения или дълги суши, придружени с температури над 38°С. Тези аномалии са фатални за критичните фенофази при царевицата – цъфтеж на репродуктивните органи, опрашване и изхранване на зърното. Както и преди съм подчертавала в срещите ни със земеделски производители, независимо от широкия спектър на предлаганите в търговската мрежа препарати за растителна защита, микро- и макроторове, биостимулатори и др., от първостепенно значение е селекцията и възможността й да създава стрестолерантни генотипове на широка генетична основа, които да противостоят и преодоляват негативното въздействие на тези климатични изменения. Именно получавайки обратна връзка от земеделския сектор и обсъждайки проблемите на царевичното зърнопроизводство, ние като Институт променихме изцяло концепцията си и насочихме усилията си към създаване на сухоустойчиви и адаптирани хибриди царевица. В много от срещите с преките производители установихме, че размерът и величината на добива отстъпват пред стабилността му, както в нормални, така и в сухи години. Преразгледахме насоките, в които трябва да работим, за да се справим с предизвикателствата. Задълбочихме и концентрирахме работата си върху кореновата система при растението, здравина на стъблото, разположение на листата, увеличаване на фотосинтетичната повърхност, скъсяване на периода на цъфтеж между репродуктивните органи – кочан и метлица (в рамките на 0 до 2 дни), намаляване на разклоненията на метлиците, за да сведем до минимум конкуренцията при изхранване на кочана, както и предприехме някои нови чисто селекционни подходи в хибридизацията. Изхождайки от факта, че се работи с много малък брой елитни линии в световен мащаб, което силно е стеснило генетичната база при тази култура, привлякохме в работата си местни материали, сортове и диви предшественици на царевицата, които носят тези гени за устойчивост на биотичен и абиотичен стрес, но са разпиляни и незаслужено пренебрегнати, поради търсенето предимно на висок добив. Разработихме технологични схеми, повишаващи добива без да се изискват допълнителни разходи чрез съвместно отглеждане на два хибрида в смесен посев, което благоприятства опрашването поради наличие на жиснеспособен пращец в по-дълъг период по време на цфтежа. Всичко това извършихме в отговор на предизвикателствата, породени от климатичните промени и натиска от пазара за толерантни и устойчиви хибриди царевица.
Не е за пренебрегване, обаче, и фактът, че земеделските стопани се сблъскват с редица икономически и чисто пазарни проблеми – високи цени на горива, торове, пестициди, ниска цена на продукцията и дори липса на пазар на произведеното зърно. Това доведе до намаляване на площите и дори премахване на царевицата от сеитбооборота им. На тези обстоятелства няма как да повлияем като селекционери и научен институт.
-Според Вас, кои от проблемите при царевичното производство биха намерили решение чрез създаване и внедряване на адаптивни български хибриди с висок генетичен потенциал? Бихте ли посочили постиженията на селекционерите на Института в това направление?
-Някои от решенията вече споменах, но искам да подчертая предимството при отглеждане на български хибриди, в което все повече фермери се убеждават, тъй като носят премерен риск и гарантирани приходи от декар. Отборът, който правим в селекционните си полета, протича в типичните за страната агроклиматични и почвени условия. До хибридизация и изпитване достигат преминалите почти при естествен отбор линии, които стават родителски компоненти на създаваните от нас хибриди. Все по-често срещам в различни източници да се говори за ‘‘генетична памет‘‘, но обяснението е просто и логично. Целият процес на създаване на изходните материали преминава в типичните условия на страната, а след получаване на хибридите, те се изпитват в екологична мрежа и спрямо тези резултати, се районират по най-подходящия начин. Освен това, бих искала да подчертая, че признаването на един хибрид и вписването му в сортовата листа на Република България се предхожда от независимо тригодишно изпитване в системата на ИАСАС. Факт е, че в последните години нашите хибриди се признават само след двугодишно изпитване поради убедително превъзходство над стандартите, включително и от чужд произход. Тази висока оценка на биологичните и стопански качества на създадените от нас хибриди в последните години напълно съвпада с оценката от земеделския сектор, т.е. доказва се в производството. Това повиши пазарния ни дял, а търсенето на български семена е по-голямо от възможностите ни да получим необходимите хибридни семена, поради спецификата на семепроизводството, броят на предпочитаните хибриди от различни по вегетация групи на зрялост и пространствената изолация, задължителна при семепроизводство на кръстосаноопрашващи култури. Успяваме с помощта на партньори, с които сключваме лицензионни и възлагателни договори, като разполагаме семепроизводни посеви в различни части на страната.
В сортовата листа са вписани 33 хибрида от различни групи на зрялост и направление на използване. Само през 2025 г. Институтът излиза на пазара с 7 нови хибрида – 6 от тях са подходящи за зърно и силаж – Кнежа 582, Кнежа 583, Кнежа 585, Кнежа 654, Кнежа 655, Кнежа 656 и 1 специален – пуклива царевица – Кнежа pop2B. Гордост за нас е, че след като спечелихме доверието на животновъдния сектор с високи качествени показатели, успяхме да стигнем и до хранителната верига и българската трапеза. Две от последните ни селекционни постижения бяха отличени на АГРА 2026 в Конкурс за иновации – Кнежа 582 и Кнежа pop 2B.
Б. р. – Цялото интервю с доц. д-р Наталия Петровска може да прочетете в бр. 3/ март 2026 г. на сп. „Практично земеделие“. Изданието е на вестникарския пазар в страната ог 12 март т. г.
Разговора води: Яна Брезовска