Автор: Доц. Вера Замфирова Петрова
Лесотехнически университет – София/ Агрономически факултет
Почвата често се приема за даденост, но всъщност тя е един от най-ценните и същевременно най-уязвими природни ресурси. За разлика от водата и въздуха, тя на практика е невъзобновима в рамките на човешкия живот – формирането на едва 1–2 cm почвен слой при умерен климат отнема около 100 години. Това означава, че всяка загуба днес е практически необратима за поколения напред.
Съвременни изследвания на европейско ниво показват, че над 60% от почвите в ЕС са в риск от деградация, като водната ерозия остава водещ фактор. В България проблемът е още по-осезаем – около 65% от земеделските земи (близо 37 млн. дка) са уязвими на ерозия, а над 9 млн. дка вече са силно ерозирани или с намалена продуктивност.
Загубите не са само в тонове почва – те са загуби на плодородие.
По оценки, ежегодно се губят около 2,5 t хумус, а при обработваеми земи ерозията може да достигне от 45 до 450 t/ha, в зависимост от наклона и начина на стопанисване. Това означава пряка загуба на хранителни елементи, влошаване на структурата и необходимост от все по-високи разходи за торове.
Особено критичен период е пролетта.
Интензивните валежи, съчетани с разрохкана почва и липса на растителна покривка, създават идеални условия за развитие на водна ерозия. Само няколко силни валежа могат да отнесат най-плодородния почвен слой – този, който се е формирал в продължение на десетилетия.
Тревожна тенденция, отчетена и в последните климатични анализи, е увеличаването на честотата на поройните валежи, което допълнително засилва ерозионните процеси. Това поставя пред земеделците ново предизвикателство – не само да произвеждат, но и активно да опазват почвата като основен производствен ресурс.
Днес повече от всякога става ясно, че устойчивото земеделие започва от почвата. Нейното опазване не е просто екологична мярка, а икономическа необходимост за всяко стопанство.
Опазването на почвата от водна ерозия изисква прилагането на комплекс от агротехнически, биологични и инженерни мерки, съобразени с конкретните почвено-климатични условия. Съвременни изследвания показват, че прилагането на подходящи противоерозионни практики може да намали почвените загуби с 40 до 90% (FAO, 2019; Panagos et al., 2020).
Една от най-ефективните мерки е поддържането на постоянна растителна покривка.
Покривните култури и растителните остатъци върху повърхността намаляват кинетичната енергия на дъждовните капки и ограничават повърхностния отток. Данни показват, че наличието на растителен мулч може да редуцира ерозията с над 70%, като същевременно подобрява инфилтрацията и водозадържащата способност на почвата (Lal, 2015).
На заглавната снимка: Силно ерозиран терен вследствие на наклона и прекомерна паша Белмекен
Б. р. – Статията е авторска. Целият текст, както и за други ефективни аргрономически подходи, презпазващи почвата от ерозия и запазващи почвеното плодородие, може да прочетете в бр. 4/април 2026 г. на сп. „Практично земеделие“. За изданието може да се абонирате във всеки пощенски клон ва в страната до 15 число на текущия месец. Каталожен № 1608.