Автор: Доц. д-р Вера Петрова
Всяка година много земеделци си задават един и същ въпрос – защо при сходни условия едни полета дават отлични добиви от царевица, а други изостават? Отговорът често е по-прост, отколкото изглежда: водата.
Царевицата е култура с огромен потенциал, но и с ясно изразени изисквания към водния режим. За да разгърне напълно възможностите си, тя се нуждае от равномерно влагоснабдяване през целия вегетационен период. Не е случайно, че в световен мащаб тя се нарежда веднага след пшеницата и ориза по производство, но за разлика от тях реагира много по-чувствително на недостиг на влага.
Обичайно в България площите с царевица варират между 4 и 5 милиона декара годишно, в зависимост от климатичните условия и пазарната конюнктура. Добивите обаче се променят силно според годината и най-вече според наличието на влага. При неполивни условия средните добиви обикновено са в широк диапазон-300–600 kg/da при нормални години, под 300 kg/da при засушаване и около 200–250 kg/da в силно засегнати район.
В началните фази от развитието си растенията не са особено взискателни.
От поникването до формирането на първите листа потреблението на вода е сравнително ниско, което често подвежда производителите да подценят значението на влагата. Истинското изпитание обаче настъпва с напредване на вегетацията.
Най-критичният период е малко преди и по време на изметляването – фазата, в която се формира бъдещият добив.
Тогава водопотреблението достига до 5–7 mm на ден. При засушаване в този момент се наблюдава слабо опрашване, недоразвити кочани и сериозни загуби. Именно тук напояването има решаващо значение – практиката и научните данни показват, че една навременна поливка може да удвои добива.
Общата потребност от вода при царевицата е около 500–550 mm за вегетацията. Част от нея се осигурява от валежите, но в условията на България това рядко е достатъчно, което прави напояването необходимост, особено през сухи години.
Изследвания, провеждани у нас в продължение на десетилетия, показват че оптималната предполивна влажност трябва да се поддържа в границите 70–80% от пределната полска влагоемност. При тези условия съвременните хибриди могат да реализират добиви над 1000–1800 kg/da. Интересно е, че дори при намалени поливни норми (30–70% от оптималната), ефективността на използваната вода се повишава, което показва колко важно е правилното управление на ресурса.
От значение е не само количеството, но и разпределението на водата.
Най-добри резултати се получават при равномерно влагоснабдяване без резки колебания. Продължителните засушавания, последвани от обилни поливки, не могат да компенсират стреса, който растенията вече са преживели. В същото време преовлажняването също крие рискове – особено за младите растения, които могат да пожълтеят и загинат.
Практиката показва, че след изметляването поливките трябва да се извършват през 10–14 дни, а при наличие на валежи интервалът може да се удължи и може да превиши 20 дни. Последната поливка се прави до фаза млечна зрялост, когато зърното наедрява.
Б. р. – Пълният текст на статията е публикуван в списание „Практично земеделие“. Статията е част от брой 5 за месец май 2026 г. Списанието е в продажба по вестникарските сергии и павилиони в България от 8 май 2026 г.
Желаещите да се абонират за списанието, може да направят абонамент във всеки клон или станция на „Български пощи“ – до 15-то число на предходния месец. Каталожен номер 1608. Абонаментът в ДОБИ ПРЕС е непрекъснат.