• Home
  • Технологии
  • ПРЕДШЕСТВЕНИКЪТ И СРОКЪТ НА СЕИТБА КАТО ФАКТОРИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕЗИМУВАНЕТО НА ПШЕНИЦАТА
02.10.2026

ПРЕДШЕСТВЕНИКЪТ И СРОКЪТ НА СЕИТБА КАТО ФАКТОРИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕЗИМУВАНЕТО НА ПШЕНИЦАТА

By praadmin 0 236 Views

Автори: Любомир Иванов, ИЗС ,, Образцов чифлик „ гр. Русе,
Атанас Атанасов, Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, Селскостопанска академия-София

Изборът на подходящ предшественик е фундаменталното решение, което поставя основите на цялата технологична верига при отглеждането на зимните зърнено-житни култури, и по-специално на зимната пшеница. Този избор определя биологичния стартов потенциал на посева, тъй като предшественикът влияе пряко или индиректно върху почти всички ключови характеристики на почвената среда: наличната влага, запасеност с усвоими хранителни вещества, физическото състояние и структурата на почвата, степента и вида на заплевеляването, както и цялостния фитосанитарен статус на полето.
В съвременното земеделие, изправено пред климатични аномалии и чести есенни засушавания, ролята на предшественика придобива още по-голямо критично значение за оцеляването и правилното развитие на културата преди настъпването на зимния покой.
Едно от най-важните изисквания към предшественика е времето, в което той освобождава площта. Ранните предшественици – като бобовите култури (грах, леща, нахут, фасул), зимната маслодайна рапица, ранните хибриди слънчоглед или ранните окопни – предоставят на фермера технологичен прозорец от няколко седмици или дори месеци. Това време е изключително ценно, защото позволява извършването на качествена, качествено контролирана и навременна основна и предсеитбена обработка на почвата. Навременната обработка дава възможност на почвения профил да улегне по естествен начин, да акумулира и съхрани ценната лятна и ранноесенна влага от валежите и да формира т.нар. „сеитбено легло“ – твърда основа с рохкав повърхностен слой.
Обратно, когато пшеницата се засява след късни предшественици като царевица за зърно или късни хибриди слънчоглед, времето за подготовка драматично намалява. Често почвата се обработва в условия на екстремно засушаване, получава се груба структура, а самата сеитба се измества извън оптималните агротехнически срокове. Това води до забавено и неравномерно поникване, слабо есенно братене и образуване на рехава коренова система, което прави растенията изключително уязвими на зимни измръзвания, изтегляне и критични дефицити на влага.

*Бележка на реакцията: Предстои разширена публикация по темата в списание „Практично земеделие“ (Абонамент за печатното издание – Каталожен № 1608 – във всички пощенски станция на „Български пощи“ в страната)

Снимка: илюстративна. Галерия/архив – списание „Практично земеделие“