Повишаването на температурите в края на март и началото на април благоприятства развитието на болестите по есенниците. За пшеницата най-голямо икономическо значение имат: брашнеста мана, базично гниене, снежна плесен, ранен листен пригор, фузариоза, петносване на плевите, кафява ръжда. За ечемика икономически най-опасните болести са ленточна болест, праховита главня, базично гниене, снежна плесен, мрежести петна.
Знае се, че посевите, нападнати от болести дават по-ниски добиви, а качеството на зърното е лошо. Наред с управлението на всички фактори, от които зависи ефикасното опазването на посевите, важно практическо значение, оказва и доброто познаване на критичните фази за инфектиране на пшеницата с патогени., напролет.
Брашнеста мана
Критични периоди за инфектиране на пшеницата с брашнеста мана са: от фенофаза „братене” до „поява на класа” и „след образуване на първия осил” до „пълната поява на класа”. Инфектирането с болестта се осъществява при висока въздушна влажност, а за разпространение на спорите са необходими сухи условия. Дъждът и капките вода ограничават заболяването, но редуването на сухи и влажни условия благоприятстват развитието му.
Кафява листна ръжда
Гъбният причинител на кафявата листна ръжда (на заглавната снимка) наесен преминава по културата от заразени саморасли растения. Болестта често се проявява и през пролетта при температура 22-25оС и превалявания от дъжд или образуване на роса. Трябва да се отчита обстоятелството, че сеитба на чувствителни към болестта сортове и обилно азотно торене могат да причинят поява и разпространение на кафявата ръжда по-рано напролет. Масовото нападение започва след образуването на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно. Критични периоди за инфекция са: „от появата на флаговия лист до края на цъфтежа” и „от появата на първия осил до пълната поява на класа”.
Септориози
Септориозите се благоприятстват от влажно и хладно до умерено топло време. Напр. болестта ран листен пригор (вид септориоза) напада житните растения едновременно с появата на брашнестата мана и кафявата ръжда. Патогените на септорията по класа (дребни кафяви петънца) също се благоприятстват от дъждовното време. Честите превалявания от фаза вретенене до края на цъфтежа е възможно да предизвикват масова проява на болестта.
Добрата агрономическа практика изисква редовно обследване на посевите и предпазни пръскания с правилно избрани фунгициди – според обстоятелствата, сортовете и особеностите на региона, понякога и на самите полета.Така може гарантирано да се понижи нивото на риска от загуба на добив
(ПЗ)
Б. р. – Статията е авторска и е публикувана в бр. 4/април 222 г. на сп.”Практично земеделие”. В броя има допълнителна професионална информация относно ефикасни решения с нови продукти за контрол на болестите по пшеницата. Изданието може да бъде намерено в разпространителската мрежа, в цялата страна.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.