Днес, УС на НАЗ ще набележи нови мерки за справяне с кризата с непродаденото зърно и в отгвор на задълбочаването й

Днес, предстои заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите в гр. Стара Загора, където вчера стартира изложението на земеделие БАТА АГРО 2023 г., съобщиха през журналисти членове на УС на браншовата организация, помолени да коментират какви мерки трябва да се предприемат, за защита на фермерите от продължаващата криза, предизвикана от безмитния внос на зърно от Украйна. Ще съпоставим всички фактори на пазара, ще видим с кои аргументи да защитим интересите си, след като вече няколко месеца сме кризисна ситуация. Нуждаем се от правилни решения, които да помогнат на зърнопроизводителите, защото в момента по веригата производство-потребление рентабилността е изключително силно нарушена. Тоест, прехвърля се печалба от едни отрасъл в друг и то за сметка на фермерите.
Очакваме Европейската комисия да се намеси с други средства за решаване на проблема, каза Илия Проданов, Председател на УС на НАЗ. Кризисният резерв на комисията е с малък финансов ресурс – 500 млн. евро и то за период от 5 година. Така че трябват други решения, смята и той и се аргументира: – Ние загубихме важни пазари, включително и в Европа поради войната Русия Украйна. Миналата година сме изнесли за Испания и Португалия 1,100 млн. тона зърно за Испания и Португалия, а тази година само 40 хиляди тона. Ясно е, че тези държави си закупиха зърно от Украйна, поради по-ниските цени и безмитния внос. Пшеницата, която ние предлагаме, е конкурентноспособна като качество, щом търгуваме на международните борси, но при подбиване на цената, сме принудени да продаваме под себестойност, т. е. под направените разходи за производството й.
За Европейския съюз цената на пшеницата е по-висока заради редицата изисквания, които трябва да спазим – забранени препарати за растителна защита, критерии за качество, глутен, да заплатим арендата и т. н., включиха с мнения и други зърнопроизводители, присъстващи на събитието. Тъй като тази година няма да освободим складовете навреме, това ще окаже влияние и върху търговията през следващата година. Свен проблемите, които се появиха още в началото на войната, тепърва предстои да „сърбаме“ лошите последици. Обмисляме редица мерки, като една от тях е да намалим себестойността на продукцията и да вдигнем добива, което и изключително трудно при положение, че работим в условия на криза.
За съжаление, в страни-челни на ЕС започна да се оформя и едно лоби срещу забраната на вноса в близките страни от Украйна, коментираха фермерите. Всъщност само 5 страни (Полша, Унгария, Чехия, Румъния), между които и България се обявяват за забрана. Затова, заедно с нашата държава и браншовите организации от съседните на България страни, трябва да се стремим да привлечем и други, които виждат и губят от изкривяването на пазара –да минат на наша страна. Европейската комисия е готова да помогне с изключително малко финансови средства, които са недостатъчни. А и такива, вероятно са възможностите защото се дават пари за подпомагане на Украйна като цяло за снаряди подкрепа на военните действие, смятат фермерите.
Непродадената продукция в складовете на българските земеделски производители е около 3 млн. тона пшеница, 1,3 млн. това слънчоглед и 1 млн. тона царевица, потвърди и Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). И те непрекъснато трупат загуби, каза той пред медиите.
Яна Брезовска

На снимката: Илия Проданов, Председател на УС на НАЗ, приветства изложителите и участниците – БАТА АГРО 2023