Министър Кирил Вътев защити производството на етеричномаслени култури в България пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Отглеждането на етерични маслодайни култури е традиционна дейност за страната ни с важни социални, икономически и културни измерения. България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Това е казал министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета на Европейски съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, цитиран от пресслужбата на МЗХ, във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси.
Той е подчертал, че производството на емблематични етерични масла е високо ценено от потребителите както в ЕС, така и в трети страни, като в същото време не трябва да се компрометира по какъвто и да е начин приложението на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и общественото здраве. „В случая на етеричните масла няма научно неоспоримо доказателство, че те причиняват сериозни опасности за здравето, което би оправдало внезапната промяна в подхода към тяхното класифициране. Употребата на етерични масла от векове е доказателство за тяхната безопасност, която е потвърдена в наши дни и научно“, е коментирал министър Вътев. Етеричните масла са ключов елемент в една дълга верига за създаване на стойност, която обхваща целия спектър – от земеделски стопани, отглеждащи рози, лавандула, мента, маточина и др.
„Хиляди работни места в Европа генерират значителни стратегически приходи за селските общности в целия ЕС. В тази връзка настояваме да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани съгласно настоящите правила като вещества, а не като смеси“, е изтъкнал българският министър на земеделието и храните. Позицията на България е била подкрепена от Франция, Португалия, Испания, Словакия, Словения, Италия и Унгария, се казва още в информацията на пресцентъра на МЗХ.
По време на дебат по темата за забрана за отглеждане на животни за ценни кожи България е подкрепила предложеното за обща забрана, но е поискала да се оценят необходимостта от преходен период и рискът от изнасяне на това производство в трети страни, където няма такава забрана, което може да компрометира философията за хуманно отношение към животните.

(ПЗ)