Животновъдите са против забраната за паша в националните паркове, твърдят от Български фермерски съюз

На редакционната поща на praktichnozemedelie.com получихме писмо от Български фермерски съюз, част от което публикуваме тук без редакторска намеса:
„Във връзка с публикации в медиите за изпратено до министър-председателя писмо от екоактивисти с настояване да бъде прекратено действието на интервенцията „Традиционни практики за сезонна паша“ (пасторализъм) в националните паркове, трябва да отбележим, че аргументите, които те привеждат в подкрепа на искането си, са крайно несъстоятелни. Това е становището на Българския фермерски съюз, част от най-голямата европейска земеделска организация COPA COGECA. Екоактивистите твърдят, че спирането на пашата в националните паркове е ключово за опазването на алпийските тревни местообитания, защото пасищните животни унищожавали тези местообитания. „Напротив тревните местообитания са оформени като такива и са поддържани именно от пасищните селскостопански животни, които пашуват в тях от хилядолетия. И без пасищните селскостопански животни, които са неделима и съществена част от биоразнообразието на тези местообитания, последните са обречени на изчезване, поради обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна“, заяви ас. д-р Иван Механджийски, член на УС на БФС и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда – „Родопско късорого“, „Българско родопско“, „Искърско“.
Екоактивистите твърдят, че във високите части на планините са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят. Това не е вярно, защото при преброяване на селскостопанските животни през 1905-1910 година, броят на говедата в България е бил 2 019 000, броят на овцете – 8 669 000, броя на козите -1 465 000, което е в пъти повече от сега. Отчитайки факта, че тогава са се отглеждали основно местни породи селскостопански животни, то очевидно натоварването на пасищата е било в пъти по-голямо от сега, обясни Механджийски.
Подобни несъстоятелни твърдения на екоактивисти, неподкрепени с каквито и да е статистически и научни данни, нанасят трайни и необратими щети както на тревните местообитания в националните паркове, защото те намаляват с намаляването на пасищните селскостопански животни, така и на животновъдството в големи региони на страната, смята Иван Механджийски. А това са трудни, необлагодетелствани райони, силно застрашени от обезлюдяване, в които не е лесно да се намери поминък и затова обезлюдяват.“
(ПЗ)