Да съхраняваме ли зърно през 2024/25?

By on 20.03.2024 0 405 Views

В повечето страни по света зърната са най-важната храна за населението. Освен това те имат силно изразен сезонен характер на производство. Това означава, че за да осигурим необходимата храна за световното население, по-голямата част от глобалната продукция на пшеница, царевица, ечемик, ориз, сорго, соя, слънчоглед и рапица трябва да се съхранява за дълъг период от време, вариращ между месец до повече от година. От изключително значение е начинът и качеството на съхранение на зърното, както е ключово и дали и колко време да го задържим от гледна точка на неговата реализация.
В момента сме в етап от годината, когато трябва да се замислим, дали през идната кампанийна година трябва да съхраняваме. Ако през 2023/24 г. това не беше разумно, защото цените по жътва бяха много високи, през следващата 2024/25 г. ситуацията е доста различна. Както можем да видим от графиката на Фиг.1., цената на пшеницата на Euronext Matif e на нивата от преди 2020 г. и това вероятно сигнализира връщането към традиционната пазарна динамика – ниски цени по време на жътва, когато има голямо предлагане, и постепенно вдигане след октомври на същата година. Продажните цени за хлебна пшеница са на нивата от 2012-2020 г., въпреки значително по-високата себестойност на текущата реколта, както и очакваната по-висока себестойност на реколта 2024/25 г. Големите турболенции, покрай настъпилите глобални събития, се успокойха и прогнозираме, което се подкрепя и от движението на пазарите, че при равни други условия ще имаме сравнително завръщане към по-познатата ни ценова волатилност, следваща колебанията на наличната продукция в началото на жътва и края на дадената кампанийна година.
Движение на цената на Хлебна Пшеница Euronext Matif за период от 5 години. Фиг.1.

Източник:Barchart
Не трябва да пропускаме и намалената парична ликвидност в агро сектора, която има вероятност да доведе до повече предлагане по време на жътва поради нужда от ресурс за покриване на текущите разходи на земеделските стопанства. В ситуация, когато предлагането по жътва е голямо въпреки ниските цени, почти винаги във втората част на годината, води до търсене, изпреварващо предлагането  цените се вдигат, защото наличността е лимитирана.
Друг ключов фактор, който си заслужава да прегледаме е, че през последните години в България се изгради капацитет за преработка на над 4 000 000 т слънчоглед и рапица годишно. При стандартна реколта от 2 000 000 т на слънчоглед и липса на значим внос от Украйна и Русия покупките от България, Румъния и Молдова по жътва ще бъдат ключови, за да се гарантира наличност от суровина за преработка в предприятията. Също така на този етап от годината вече прогнозираме, че 25% – 30% от рапицата ще бъде разорана, което значително ще намали очакванията ни за добивите и на тази маслодайна култура. Това дава добра перспектива за по-дългосрочно съхранение на маслодайните култури с цел добра реализация на по-късне етап.
Влошеното финансово състояние на дадени земеделски стопанства и задлъжнялостта им към фирми, които ги финансират с торове, семена, препарати или купуват на зелено с авансово плащане, предполага бързо събиране на вземанията непосредствено след жътва, като ключов елемент в стратегията за риск мениджмънт на всяка една търговска компания. В тази ситуация първият почти винаги печели и е ключово да бъде подсигурена добра логистика, за да могат да бъдат събрани всички авансово закупени или финансирани покупки на зърно. С други думи реализацията на големи количества стока непосредствено след жътва – ще ограничи предлагането към края на кампанийната година – > предпоставка за достигане на добри ценови равнища.
От над 5 години в България имаме значим проблем с наличието на множество патогени по продуктивните животни. Към момента най-значимите са Африканската чума по свинете и птичият грип, щетите от които стават все по-значими всяка година и имат потенциала да нанесат сериозни сътресения на всеки един животновъден бизнес. Единственото решение на този проблем е превенция чрез високо ниво на биосигурност. Двата патогена се предават основно от диви животни, прекарвайки време в земеделски ниви с пшеница и царевица, която може да бъде заразена още на полето. Надеждна превенция в тази ситуация е зърната да се съхраняват за 3 месеца в сигурна зърнобаза, извън предела на фуражния завод или кухня и далеч от животновъдното стопанство. Другото предимство на съхранение на зърната на отделна площадка е, че по този начин се намалява риска от контаминация при пресичане на пътищата. При прием на зърна директно от нивата, на площадката на зърнобазата влизат множество превозни средства и рискът от контаминация е голям. Ако зърната се доставят от 1 база, може да се ползват ограничен брой камиони, с няколко обучени шофьори, които да спазват всички санитарно-хигиенни изисквания.
Връщайки се на темата с намалената ликвидност, едно от големите предимства на съхранението при независим професионален съхранител е, че зърната в такава институция, могат да се ползват като обезпечение пред банките за оборотно финансиране. СМЗ в собствен склад може да не е най-желаното обезпечение, но при независим, доверен на банката, съхранител, е много по-приемлива опция.
В обобщение можем да кажем, че на този етап фундаменталните фактори сочат към нуждата от съхранение, което е гарантирано за дълъг период от време за предстоящата кампанийна година. Ако погледнем от гледна точка на земеделците причината е налице – за да не продават на занижени жътвени цени; при търговците – за да купят на същите тези занижени жътвени цени и да си съберат вземанията при първа възможност; при фуражни и животновъди – да се предпазят от върлуващите вирусни заболявания. Колкото до преработвателите на маслодайни култури – за да си гарантират наличие на суровина за преработка. И последно, но не по важност, всички гореописани – за да си гарантират изгодно оперативно финансиране имат необходимост от съхранение, за да избегнат рискове в предстоящата кампанийна година.

www.grainstore.eu