Нерегламентираната вносна продукция ни мачка ежедневно, нас, българските производители
Десислава Кабурова – оранжериен производител – ДЕИВ 2007 – Оранжериен Комплекс, с. Мало Конаре – общ. Пазарджик, пред списание „Практично земеделие:
-Ще очертая накратко проблемите, които системно създават трудности и пречат на българските оранжерийни производители да реализират добавена стойност от продукцията, т. е. да печелят, за да могат да инвестират и развиват дейността си.
Основен проблем на сектора е нерегламентираният внос.
В България, години наред, се внася оранжерийна продукция (и не само оранжерийна) с недоказан произход, отглеждана не по стандартите и правилата, задължителни в страните от Европейския съюз. По правило, тази продукция е третирана с препарати и пестициди, които не са разрешени или са забранени за използване на територията в ЕС, с оглед осигуряване на здравословна храна и защита на потребителите от рискове. Те са и много по-евтини от новите, които прилага нашият производител.
Вносната продукция, която ни мачка ежедневно, нас, българските производители, всъщност, освен че крие рискове за здравето, но е и престоялата по складовете в Турция, Македония и Албания, защото не са успели да я продадат навреме. Недобросъвестни търговци, възползвайки се от ниската й цена, я внасят у нас, т. е. вместо да се изхвърли, се предлага на българския пазар, чрез така наречения внос от трети страни. Повтарям, внася се на занижени цени, за да не се плаща ДДС. И някой си затваря очите…
Така, българският потребител е залят с некачествена и евтина продукция с недоказан произход, а българският производител е подложен непрекъснато на нереална конкуренция. Той трябва да произвежда продукция по правилата на ЕС и да спазва всички регулации на т. нар. зелената сделка. В резултат – правилата на ЕС и зелената сделка оскъпяват себестойността на произведената продукция у нас, като същевременно трябва да изпълняват и безкрайни бюрократични изисквания. Това намалява конкурентно-способността им дори на родния пазар. Повече от ясно е, че на нашия пазар – българският производител е много ощетен и търпи загуби, както вече казах – заради безконтролния внос на зеленчуци от трети страни.
За съжаление, не виждаме реална подкрепа от българските правораздаващи и контролиращи органи. Напротив, като че ли всичко се прави, за да се възползват вносителите и да се срине и без това крайно намаленото родно производство.
Това е основният проблем на българския производител. И още: невъзможността да си плануват производството за следващата година. И невъзможността да си реализират достойно и справедливо като цена качествената и вкусна произведена продукция по правилата на ЕС. Принудени са да я продават в условията на нелоялна конкуренция от нерегламентирания внос.
За мен правилен подход от страна на държавата в този кризисен период , за спасяване на българското зеленчуково производство – е създаването на „Бранд – България“. Защото българските оранжерийни производители са подложени на ежедневен стрес, когато дойде моментът продукцията да им се реализира на българския пазар. Ние не искаме пари или субсидия – ние искаме защита на българското производство! Утвърждаването на Отличителен знак, Лого, Опаковка, Реклама чрез системата „Бранд – България“ ще направи продукцията ни популярна и разпознаваема. Само по този начин може да се отличим и да имаме предимство пред вносната продукция. А българинът си търси българското производство, цени го и така по-лесно ще го намери.
Българската (БГ) продукция трябва задължително да бъде опакована в безплатно раздадени от държавата опаковки – със специално лого на държавата, като по този начин родната продукция ще бъде разпознаваема по пазарите и в търговската мрежа. Неопакованата /вносната продукция /трябва бъде подложена на проверки, за да бъде гарантирана здравословна храна на българския потребител.
Друг съществен проблем, който трябва да се разреши. Знае се, че у нас има големи производители на оранжерийно и полско производство на зеленчуци, които злоупотребяват, като внасят турска и албанска продукция, преопаковат я и я предлагат като българска. Това трябва да се криминализира и такива производители да се подведат под съдебна отговорност за заблуждаване и застрашаване здравето на българския потребител.
За смяната на министърът на Министерството на земеделието и храните
Мнението ми е, че по времето на управлението си министър Кирил Вътев беше обединител! Той направи така, че всички браншове седнаха на една маса, имаше синхрон и диалог за проблемите на българските производители. Това го прави успешен в периода му на управление! Министърът предприе осветляване на сектор зеленчукопроизводство и проследяване на веригите от производител до краен потребител. Предприе доста управленски решения за увеличаване на финансовите ресурси в подкрепа на сектора, започна добри реформи, които липсваха от години. За съжаление, виждахме, че той не получаваше подкрепата на финансовия министър и обкръженията около него. Кирил Вътев имаше виждания и се опитваше да провежда реформи в сектора, да подпомогне създаването на кооперативи, да обедини производителите в сдружения, да създаде база за развитие на пакетажни цехове, да организира пълна проследяемост на храната от производителя до крайния потребител, НО СЕ ОКАЗА, ЧЕ ЕДНА ПТИЧКА ПРОЛЕТ НЕ ПРАВИ. А всичко това е много важно за спасяването на сектор зеленчукопроизводство. Министърът проведе срещи и правилни диалози, вникваше в проблемите на производителите, също така разбираше исканията на протестиращи. Той успя за спечели доверието на всички сектори в България! Хората и медиите го харесваха, заради подхода, който прилагаше като министър и постави на вниманието на земеделската общност важни проблеми, с които държавата може да съдейства ефективно.
На заглавната снимка: Десислава Кабурова
Б. р. – Тази публикация е част от изявлението на г-жа Десислава Кабурова, публикувано в бр. 5/май 2024 г. на сп. „Практично земеделие“. Изданието може да бъде намерено в разпространителската мрежа в страната. Подробности за абонамент: 0888 585468.