Растителна защита, торове, семена

ПОДХРАНВАНЕ НА ЕСЕННИЦИТЕ С АЗОТНИ ТОРОВЕ

2017-02-03 

С подхранване на есенно-житните култури с азотни торове се гарантират високи и качествени добиви, защото се постига равномерно хранене на растенията през различните фази от развитието им. Излизащите от зимен покой житни култури се нуждаят силно от азот и внасянето на този основен хранителен елемент по време на възобновяване на вегетацията действа положително върху производителността им.

Пшеницата има необходимост от азот през пролетта, когато процесите на растеж протичат бързо. Дозата азот на декар трябва точно да се спазва,  защото както недостигът е вреден, така и излишъкът. При азотен дефицит растенията израстват хлоротични и се развиват слабо. Азотният излишък причинява буен растеж на растенията, голяма чувствителност към болести и слаби добиви.

Сроковете за подхранване на есенниците са в зависимост от фазата им на развитие и от почвено-климатичните  условия.

Докато посевите са в дълбок зимен покой, те не могат да усвояват хранителните вещества, а при избързване с подхранването ефектът е незначителен, защото до началото на вегетацията голяма част от азота излита във въздуха, а друга част преминава в дълбоките почвени слоеве при топене на снежната покривка.

Практиката е показала, че  най-добър ефект от подхранването се получава, когато се извърши преди възобновяване на вегетацията на растенията и при подходящи климатични условия.  Като правило се започва от равнинните терени и по-богатите почви, от по-слабите и късни посеви, накрая се подхранват тези от наклонените площи и участъците с висока подпочвена вода и с лек механичен състав  при липса на снежна покривка. Освен това фермерите трябва да имат пред вид съдържанието на усвоимите форми на фосфор и калий по време на основното торене, защото от запасите им в почвата зависи положителният ефект от азотното торене, т.е  повишава се устойчивостта на растенията.

Ако почвата е замръзнала напълно или частично, не бива да се извършва подхранване, а също при почва частично или изцяло покрита със сняг и ако дебелината на леда или на снега е по-голяма от 5 см.

Времето през февруари е най-подходящо за подхранване на житните култури, понеже вероятността от валежи е най-голяма.

Азотът е подвижен хранителен елемент и с валежите се придвижва  до кореновата система,  откъдето се усвоява. Това е времето, през което започва вегетацията, залага се и се формира добивът, оформят се класовете, затова е необходим азотът, лесно усвоим за изтощените растения от зимния покой и намалелите им въглехидратни резерви. При закъсняване с подхранването, например през март, при липса на валежи има опасност торът да остане на повърхността на почвата, няма да се усвои от растенията и те ще останат със слаби заложби и ниски добиви, а ще има загуби на финансови средства и труд.

Подхранването на житните култури се извършва от началото до края на братенето.

Ефектът от азотното подхранване намалява при повишаване на температурата, защото внесеният тор остава на повърхността на почвата или се придвижва над кореновата система на растенията и действието му се забавя с 25-30 дни.

Торовата норма може да се раздели на 2 части, като първото внасяне да се извърши през февруари, а второто - в края на март-началото на април. Така азотният тор ще се усвои максимално, без  загуби и житните култури ще се развиват добре.

Примерни торови норми

Есенниците се подхранват с амониев нитрат, познат като амониева селитра със съдържание на азот до 34% или с карбамид, със съдържание на азот до 46%. Амониевата селитра е ефективна при по-висока температура и съхнеща почвена повърхност, а карбамидът е подходящ за зимни условия, изисква студено и влажно време, кисели почви.  Трябва да се избягва внасянето на карбамид на карбонатни почви, а трябва да се знае също, че при температура над 5-8оС настъпват газообразни загуби на амоняка.

Торовата норма за амониева селитра при пшеница е 35 кг/ дка при гъстота на посева 450-500 растения/ кв. м. За ечемика торовата норма е 25-30 кг/ дка, защото той брати по-силно и съществува опасност от полягане.

Торовата норма за карбамид е 22-26 кг/ дка за пшеница и 17-22 кг/ дка за ечемик.

Качествено подхранване с азотни торове се постига от тороразпръскващата техника, защото от нея зависи равномерното разпръскване на тора. Торосеялките трябва да разпръскват тора на еднакви разстояния от двете страни на разпръскващото устройство. Това е от голямо значение за ечемичените посеви, при които се наблюдават жълти ивици от неравномерно торене.

У нас все още слабо се използват течните торове, макар че имат по-големи предимства от другите. Те се дозират точно, равномерно  покриват листната маса, действат бързо и продължително време. По-голяма производителност се отчита при тяхното приложение, могат да се внасят и с авиация. Използването на течни торове не изключва подхранването с авиационна техника.

Всички земеделски производители, отглеждащи есенно-житни култури са задължени да изпълняват Нитратната програма на ЕС и утвърдената Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници (м.март 2011 г), с цел да се запазят чисти околната среда, водите и културните растения.

 ---------

 

Статията е авторска и е публикувана в бр.2/февруари 2017 г. на сп. „Практично земеделие”. В броя ще прочетете още и статии за пролетно торене с органични NPK-торове, както и с ново поколение биостимулатори с хранещ ефект. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68.