Растителна защита, торове, семена

ПРОЛЕТНИ ГРИЖИ В ЛОЗОВОТО НАСАЖДЕНИЕ

2017-03-19 

Основната част от световното лозарство е незагрибно. Само в страни  и райони с остър континентален климат се прилага загрибване с цел предпазване на лозите от измръзване. Среща се ограничено в  насаждения с приземни формировки  и в личните стопанства. Отгрибването се състои  в откриване на лозите до под спойката и  отхвърляне на почвата  от реда към междуредията. Тази операция се извършва през втората половина на месец март и в началото на април, в зависимост от климатичните условия на района  и вероятния срок за напъпване на лозите.

Обработката на почвата има за цел подобряване физико-механичните  свойства  на обработвания слой и водно-въздушния и хранителен режим.

Пролетната обработка на почвата се извършва след резитбата на лозите. При нея се унищожават ранните пролетни плевели  и подобрява аерацията на почвата.Тя се извършва на дълбочина 16-18 см.  Срокът трябва да се съобрази с  развитието на лозите, за да не се получи оронване на пъпките.С обработката в междуредията  се извършва и обработка в редовете  механизирано с машини с отклоняващи се секции.

В някои случаи по преценка на фермера поддържането на почвената повърхност в някои лозови насаждения може да се осъществи чрез  мулчиране или временно затревяване  през зимно-пролетния период.

 Резитба на лозя, пострадали от зимни студове и пролетни мразове

Много често през зимата настъпват  критични за лозовата култура ниски температури, което води до повреда  на пъпките, а в някои случаи и на едногодишни и многогодишни части. Правилното извършване на резитбата в тези случаи е важно както за плододаването през следващата година, така и за формирането на лозите.

За да се установи степента на повредата се взимат средни проби и се отчита процентът на загиналите пъпки како и наличието на евентуални повреди по пръчките, рамената, кордоните и стъблата. В зависимост  от пораженията се извършва компенсираща резитба.

-          При загиване на 25% от главните и заместващите пъпки се извършва нормална резитба.

-          При загиване на главните пъпки до 70% и на резервните до 40-50%, се оставят завишен брой чепове  и се осигурява увеличено натоварване съобразено с процента на измръзналите главни и заместващи пъпки и със способността на сорта към възстановяване.

-          В случаите, когато са загинали повече от 70%  (до 95%) от главните пъпки, а от резервните – 60-70%, се оставят всички нормално развити пръчки, като най-напред се осигуряват необходимият брой чепове при стъблено отглежданите лози. В зависимост от дължината всички останали пръчки се съкращават на 10-14-16 очи. При наличие на добре узрели колтуци те се оставят като продължители на плодните пръчки или за стрелки с дължина 3-5 очи и чепове с по 2 очи.

-          Когато са загинали над 95% от главните пъпки или са запазени сравнително малък процент от заместващите и са установени значителни повреди по ликовата и дървесинната проводяща тъкан, е необходимо да се проведе резитба за възстановяване на насажденията. За целта се оставят завишен брой чепове (10-12).

-          При 100%  загиване на главните пъпки и значително повреждане на едногодишните пръчки се извършва резитба само на чепове преди началото на сокодвижението.

-          При измръзване на кордоните и стъблата се изчаква да се развият спящите пъпки в основата на лозите, като се оставят 1-2 от най-силните леторасли. На следваща година продължава резитбата за формиране.

 

Резитбите на пострадали от пролетни мразове лози зависят от степента на повредите.

-          Когато всички леторасли заедно с резервните пъпки по стрелките или плодните пръчки са унищожени, най-добре е да се изрежат до основата.

-          Ако са повредени само върховете на летораслите, без да са засегнати ресите се извършва само колтучене.

 

 

С  вегетационното развитие на лозата през пролетта трябва да започне и контрола на болестите и неприятелите по нея

 Мана /Plasmopara vitiсola/

Климатичните условия в нашата страна през последните години са много благоприятни за проява и развитие на някои фитопатогени и вредни насекоми.

 За  условията на България, маната се разпространява масово и може да  унищожи  изцяло реколтата. Развива се от средата на  пролетта  до края на есента. Повредите от маната намаляват добива и качеството на гроздето. Причинител на тази болест е фитопатогенът  Plasmopara vitiсola.Напада всички  вегетативни и репродуктивни части на лозата през всички фази на развитието  и зимува в окапалите листа в почвата.       

Благоприятни условия за проява се създават при  чести превалявания, роси, мъгли, наличието на капки по листата, температура на въздуха от 18-24⁰С, относителна влажност 97-100%. Лошата агротехника  и  едностранчивото азотно торене също са фактори за развитието на патогена.

По засегнатите листа  се появяват бледозелени  петна /мазни петна/, които постепенно стават жълти и по долната страна на петурата се образува бял спорообразуващ налеп. /Б. а.- за разлика от оидиума, където налепът е отгоре на петурата/. По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма /мозаични петна/. След като заразата достигне до  цветовете и младите зърна с големина на грахово зърно, те се покриват със спорообразуващ налеп и загиват /сиво гниене/. До прошарване на зърната по гроздовете  се развиват тъмнокафяви петна с бял налеп /кафяво гниене/.   При силно развитие се засягат и листните дръжки, мустаците и леторастите. Основната задача е да се предотврати каквато и да било зараза в растението и да се спре разпространението на болестта.

Третиранията на насажденията трябва да започнат още през месец май, когато леторастите са с дължина над 20 см. Могат да се  приложат фунгицидите – Шампион - 0.15%, Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0.25%, Еклер 49 ВГ-0.05%, Верита ВГ-0.2%, Шавит Ф 71.5 ВП - 0.2%, Икуейшън про - 0.04%, Корсейт Р ВП - 0.25%, Микал 75 ВП - 0.3%,  Мелоди комби  ВП – 0.2%, Мелоди компакт 49 ВП -0.15%, Акробат МЦ - 0.2% и др. Броят на третиранията зависи от района и климатичните условия. Важен период за опазване на лозите от мана е от появата на ресите до затваряне на гроздовете. При по-хладно време и чести превалявания /през май и юни/ третиранията трябва да осигурят достатъчно покритие на оформените завръзи след опадване на калпачетата от цветовете. За да опазим наедрелите зърна, скелетът на чепките трябва да бъде много добре покрит с препарат  преди затварянето на гроздовете.

Брашнеста мана /оидиум /Uncinulanecator/

 Причинител е патогенът Uncinulanecator. Зимува като мицел  под обвивката на пъпките. През пролетта заразяването е много рано и се засягат  листата, леторастите, реси. По повърхността на поразените органи се наблюдават петна със  сив налеп от спорите на гъбата. При сливане на петната по леторастите  се получават тъмнокафяви до кафявовиолетови ивици които се запазват по лозите до следващата година.

Болестта причинява изресяване, деформиране и пригор. Зърната се напукват и по – късно се нападат от сиво гниене. Гроздовете се покриват с плесенов налеп и отделят миризма на риба. Благоприятни условия за развитието на болестта са  температури от 25 - 280С и влажност на въздуха 60-80%. Температури над 290С затрудняват развитието  на патогена. Над 370 С гъбата загива. Борбата трябва да се води предпазно с някои от посочените фунгициди: Фалкон -30 мл/дка, Байфидан 250 ЕК -10 мл/дка,  Флинт макс  - 16 гр/дка, Фоликур – 40 мл/дка, Куадрис 25 СК 0.075 %  и др.

Екскориоза /Phomopsis viticola Sacc/

Причинител е гъбата Phomopsis viticola Sacc. Зимува в пъпките като мицел и по леторастите. Засяга най-силно младите леторасти. Първите признаци се появяват по пръчките. Характерните признаци на болестта са: елипсовидни и удължени  кафяви  по периферията петна със светъл център, напукана кора на леторастите, скъсени междувъзлия и дребни листа. По младата кора се образуват черни пикнидии. Оптимална температура за развитие е 25°С и влажност на въздуха 90-100 %.За борба се препоръчва използването на някои от следните фунгициди: Дитан М 45 – 0,2 %, Микал флаш – 0,3 %, Верита – 0,2 % и др.

Най-добри резултати при борбата с болестите в лозовите насаждения се получават, когато тя се води превантивно!

Под кората на лозите зимуват различни неприятели, които се появяват едновременно с развитието на лозовите растения. Това налага да се правят редовно обследвания за откриването им навреме и съответно да се вземат мерки за борба. От втората половина на февруари до началото на април се появяват неприятели, които повреждат пъпките на лозите и много често късно се установяват пораженията от тях.

При установяване на нападение от гъсеници на пъстрянката /1-2 гъсеници на лоза/ се провежда пръскане с Децис 2.5 ЕК - 0.05% .

Пръскането може да се повтори след 10-12 дни.
Възможно е нападение и от гъсениците на лозовата педомерка, които повреждат пъпките, като изгризват вътрешността им. Прилагат  се  инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК - 0.0125%, Би-58 -100мл/дка.

Срещу гроздови молци - Вазтак нов 100 ЕК - 0.0125%, Децис 100 ЕК -12,5 мл/дка, Каскейд 50 ЕК -  100 мл/дка.

Срещу филоксера –Нуреле Д- 60 мл/дка, Цитрин макс  5 мл/дка.

Срещу акари - Каскейд 50 ЕК-  100мл/дка.

 

Автори:Галина Дякова, Илиана Иванова, Ралица Минчева,

ИЗС „Образцов чифлик”- Русе

Снимки: Илиана Иванова

На снимката: Нападение от мана (Plasmoparaviticola)

 Статията е авторска и  е публикувана в бр. 3/март 2017 г. на сп. „Практично земеделие”