Растителна защита, торове, семена

Контрол на неприятелите по слънчогледа и царевицата в началото на вегетацията

2017-05-08 

Слънчогледът е гостоприемник на повече от 70 вида неприятели - почвени, хоботни бръмбари, растителни дървеници, листни въшки, щурци,

слънчогледов сечко (в някои райони намалява добива с около 50-60%) и други. В отделни години стадни видове скакалци и ларвите на ливадна пеперуда атакуват младите растения и също нанасят значими поражения.

По слънчогледа вредят няколко вида листни въшки, но най-често нападението е от малка сливова (Brachycaudus helichrysis Kalt.)и черна бобова листна въшка.

Тези неприятели вредят от  фенофаза” 2-ри -4-ти лист” до прибиране на реколтата. Листните въшки заселват горната страна на листата и смучат сок близо до нерватурата. Тъканите на поразените листа пожълтяват и се завиват нагоре. След образуване на питите въшките преминават върху тях и силно нападнатите пити изостават в растежа си.  Въшките са опасни не само, заради преките повреди, но и като преносители на вирусни болести. Борба с химически средства срещу листните въшки се провежда, ако са нападнати повече от 10-20% от растенията.

Контролът на листните въшки по слънчогледа и царевицата се провежда с един от регистрираните инсектициди: Актара 25 ВГ- 8 г/ дка; Моспилан 20 СП- 15 г/ дка; Карате експрес ВГ- 42-80 г/ дка; Би-58-50 мл/ дка и други.

Щурците нападат царевицата и слънчогледа при късна сеитба и сухо и топло време. Вредят два вида щурци - щурец пустинник (Gryllus desertus Pall.) и полски щурец (Gryllus campestrisL.), които са широко разпространени. Те имат по едно поколение годишно и зимуват, като ларви в почвата. Със затопляне на времето напролет те започват да се хранят, като нагризват и прегризват в основата младите растения. Възрастните се появяват към края на май и вредят по същия начин, като ларвите, но освен това нагризват листата и нежните връхни части.

Борбата срещу възрастните щурци се провежда при поникване на растенията и засушаване, ако има численост от 1-2 броя/ кв.м. и до 3-4 броя/кв.м при влажно време и след поникване на растенията. Ефективно е действието на Нуреле Дурсбан-60 мл/ дка; Дурсбан 4 Е-120 мл/ дка; Релдан 40 ЕК-120 мл/ дка и други.

Царевицата се напада с повече от 80 вида неприятели, които повреждат подземните и надземните части на растенията, но най-вредни са телените и лъжетелените червеи, сивите и бели червеи, сив царевичен хоботник, памукова нощенка, царевичен стъблопробивач, щурци, листни въшки /б. р. – виж контрола на последните два неприятеля по царевицата – по-горе в текста/ и други.

Сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticolis GYLL.) атакува царевичните и слънчогледови посеви. Най-големи са повредите по време на поникване на растенията, когато неприятелят прегризва младите кълнове и стъблата под и над повърхността на почвата. По-голяма е плътността на хоботника в площите без спазено сеитобръщение или в нови посеви в близост до миналогодишни.

Напролет, след повишаване на температурата над 10оС, бръмбарите излизат и се съсредоточават върху плевелната растителност. След поникване на царевицата и слънчогледа хоботниците преминават по тях, като вредят сутрин и привечер. При по-малка численост те причиняват разреждане на посевите, а при масово намножаване унищожават напълно растенията. Хоботниците са много опасни при топло и сухо време, понеже се хранят активно. След поява на същинските листа те нападат листните дръжки и петурите и правят големи и неправилни нагризвания. Опасността от неприятеля преминава след появата на 5-я лист.

В началото на поникване на културните растения, което съвпада с масовата поява на хоботника, се извършва вегетационно пръскане. То е насочено срещу възрастните индивиди преди яйцеснасянето им при установяване над 2 броя/на кв.м. до фаза 5-и-7-и лист с един от регистрираните инсектициди: Актара 25 ВГ - 13 г/ дка; Протеус 110 ОД - 70 мл/ дка; Децис 2,5 ЕК - 100 мл/ дка; Моспилан 20 СП-10 г/ дка; Карате Експрес ВГ – 30 г/дка и др.

Царевицата най-често бива атакувана от царевична зелена листна въшка (Rhopalosiphum maydis Fitch.) и черна бобова листна въшка                                 (Aphis fabae Scop.). Въшките се хранят, като смучат сок и в същото време нараняват растителните тъкани, а по отделяната от тях медена роса се заселват чернилни гъбички. Освен това въшките са преносители на вирусни болести. Листните въшки се заселват по царевицата по време на изметляването или малко по-рано. При по-голямо нападение те смучат сок от обвивните листа на кочаните;  причиняват побеляване на люспите на метлицата, не позволяват нормално да се образува прашец и съответно да се осъществи пълно опрашване на растенията.

Контрол на листните въшки по царевицата се извежда, ако 20-30% от растенията са нападнати от колонии от листни въшки. Обследвания на посевите се правят седмица преди изметляването. Борбата срещу листните въшки е задължителна в семепроизводните посеви. Регистрираните инсектициди са: Актара 25 ВГ- 8 г/ дка; Моспилан 20 СП- 15 г/ дка; Карате експрес ВГ- 42-80 г/ дка; Би-58-50 мл/ дка и други.

През последните години царевичният стъблопробивач (Ostrinianubilalis) запазва постоянен ареал на разпространение и намножаване, вследствие на пропуски в агротехниката. След излюпването си гъсениците се хранят в пазвите на листата, а по-късно навлизат в стъблата. Те повреждат метлицата, стъблото и зърната в кочана. Повредените растения лесно се пречупват. Най-благоприятни климатични условия за развитие и намножаване на неприятеля има при температура 23-28оС и въздушна влажност 95-100%. При закъснение в сеитбата, неприбрани растителни остатъци, в които гъсеницата остава да презимува, високо отрязване на стъблата над 10 см и липса на правилно сеитбообръщение се увеличава числеността на царевичния пробивач.

Срещу неприятеля са регистрирани инсектицидите: Кораген 20 СК – 10-15 мл/дка; Амплиго 150 ЗК  - 0,03 л/дка;  Дека ЕК- 50 мл/ дка; Децис 100 ЕК - 7,5-12,5 мл/ дка;Нуреле Дурсбан/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба - 70 мл/ дка; Пиринекс 48 ЕК - 150 мл/ дка; Цитрин макс - 15 мл/ дка и др.

Третиране с  инсектицида Кораген® се препоръчва 5 до 7 дни след засичане пик на летежа на възрастните и при достигане на ИПВ на царевичния стъблопробивач.

В зависимост от климатичните условия и спецификите на отделните региони пикът може да бъде засечен след 7-ми лист до изметляване на царевицата. За точно отчитане на този пик и извеждане на правилна борба е необходимо да бъдат поставени феромонови уловки.

След засичане на пика на летежа на възрастните е задължително да бъде направено обследване на полето за наличие на яйчни групички по листата на царевицата и определяне на икономическия праг на вредност. За България той е 10 броя яйчни групички на 100 растения при царевица за зърно и 3 броя на 100 растения при царевица за семепроизводство.

На снимката:Феромонова уловка

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 5/май 2017 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68.