Инж.-агроном Евелина МАРИНОВА: За сроковете и дозата при азотното подхранване на пшеницата, ечемика и рапицата, и да не се хвърлят пари на вятъра

На прага сме на пролетната кампания. Идва време за подхранване на посевите. Всяка година през януари – въпреки че е забранено – тръгват торачки по полето. Тук някой ще каже – ама аз ако не наторя сега, няма кога да вляза. Има, има. Сега ако влезете, просто си мислите, че правите нещо … И това ви успокоява. Реализирате загуби, хвърляте пари на вятъра – особено сега, при тези цени на торовете, би трябвало да сте по-прецизни, подмамвате растенията, нарушавате покоя им, който в последните меки зими и без друго е крехък, ама ви става спокойно…

Темата торене е обширна, да започнем с житните култури.

Първо  – най-общо за сроковете на азотното подхранване  – знаете вече, практикуват  го повечето от вас, нормата е добре да се разделя на 3 дози.

Първата доза се дава преди старта на вегетацията, в края на февруари, началото на март, като нейната цел е да има налична леснодостъпна храна за растенията, когато се събудят и започнат да се развиват. Преди смятахме, че е  добре да се даде първо голяма доза. Сега смятам, че първата доза е по-малката. Препоръчвам 30-40% от нормата. Около месец след това или обичайно в началото на април започва интензивно нарастване на стъблото. Тогава, каквото дадете на растенията, те го поглъщат и усвояват. В този момент почти нищо от хвърленото на полето не отива на вятъра. Разбира се, има факторът влага. В началото на април обичайно я има. Ако я няма влагата  – тогава просто ще намалите дозата и няма да влизате в преразход, който е обречен на неуспех. Ако условията са добри, давате 50-60% от дозата. И остават едни 10-20%, които ще ползваме като коректив – или ще ги спестим в сушата, или ако времето е с нас, ще ги дадем в момент за добив и качество. Сега някой ще каже – ама при първото торене винаги има влага, затова аз ще си дам тогава голямата доза и няма да ми пречи сушата през април. Да, влагата е повече, но  растенията още почиват, усвояват полека, бавно. Торът  или се търкаля и изпарява отгоре, или се отмива и отива надолу в „под“-почвата. Това са моите съображения.

При ечемика тактиката е малко по-различна. Той тръгва много интензивно рано напролет. Първо – неговата торова норма е около 70-80% от тази на пшеницата. И второ, той не трябва да получава късно азот, защото: а/ многоредните ечемици може да полегнат по-лесно и б/пивоварните не бива да трупат протеин. Затова ечемикът  може да го наторим в съотношение 70:30, като времето между двете торенета е по-кратко. Или  пък, торим еднократно и след това стимулираме с листен тор и аминокиселини. Във всеки случай, е важно да следите метеорологичната прогноза, за да вземете генералните решения.

При рапицата логиката е сходна, но там деленето на 2 дози е достатъчно. 40-50% преди  пролетната вегетация, 50-60% при нарастване на стъблото. Рапичният  посев задържа много влага и се изстрелва буйно и жадно нагоре преди житата.

Следва продължение.

 На снимката: Екип на Лидер Консултинг:  „С удоволствие консултираме нашите клиенти и те винаги остават доволни от резултата !”

Допълнителна информация: тел. 0886 628775; e.marinova@leader-consulting.bg ;

www.leader-consulting.bg

Б.р. – Статията е авторска и е предоставена от инж.-агроном Евелина Маринова, Лидер Консултинг ЕООД, партньор на SAATBAU LINZ, Австрия у нас – разпознаваема марка на австрийската селекция. В продължението по темата очаквайте – повече за управление на подхранването на житните култури през пролетната вегетация.

Публикувана е в бр. 1/януари,2022 г. на сп. „Практично земеделие”