• Home
  • Технологии
  • Можем ли и без хербициди при производство на пшеница?

Можем ли и без хербициди при производство на пшеница?

By on 25.08.2022 0 757 Views

Автор: Ивелин Желязков, Директор на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие „Плантис“ – Разград

Преди 15 години започнахме един амбициозен проект, който надхвърляше реалните ни възможности, но имаше логичен смисъл във времето – проектът „Екогрейн“.
Той беше предвестник на появилата се по-късно политика „От фермата, до вилицата“ и доста по-късно зелените политики в земеделието на ЕС. Идеята беше да се съкрати до минимум употребата на химични продукти за растителна защита, в съчетание с технологии поддържащи почвеното плодородие. Да се заложи на естествения растителен имунитет, на контрола на чистотата, качеството и гарантирания произход на продукцията по цялата верига от производството на зърното и фуражите, до месото и млякото и всички продукти произвеждани от тях. Производство по сертифицирана и контролирана технология както на суровините, така и на хранителните продукти, което е гаранция за чистота и качество.
Първата и най-важна част от проекта е растителното здраве и растителната защита, която трябваше да бъде базирана единствено на почвения баланс и възможностите на естествения растителен имунитет. Близо 15 години отне създаването на устойчива и надеждна имунотехнология, базирана на имуномодулация, осигуряваща растителното здраве срещу всички нападения от фитофаги и патогени.
За щастие, проучванията за имуномодулирана устойчивост към патогени – гъби, бактерии, вируси, към насекоми, завърши успешно и днес разполагаме с надеждна, устойчива имунотехнология за опазване на растителното здраве, която не отстъпва по резултати на конвенционалното зърнопроизводство, базирано на химична растителна защита – имуномодулатора и листен тор Акрамет Класик.
Пшеница и ечемик може да се отглеждат без употреба на фунгициди и инсектициди, но дали това е възможно и без хербициди? Този въпрос си зададохме през 2021 г. след поредните много успешни опити без фунгициди и инсектициди. Това решихме да проверим през 2022 г. Възможно ли е културата сама да контролира присъствието на плевелна растителност и да подтиска развитието й?
Какви са теоретичните основания за подобни експерименти?
Ще се опитаме да обясним от биохимична гледна точка тези основания. Съществува натрупана научна информация, според която едновидовите растителни съобщества създават колективен имунитет във всяко растение от съобществото чрез излъчване на летливи форми (естери) на хормоните на растителния имунитет Салицилова и Жасмонова киселина, които те излъчват чрез устичния апарат на листата в околното пространство. Тези естери се приемат от всяко растение в съобществото и предизвикват активиране на имунната система. Повишената активност на имунната система води до синтез и излъчване на вещества в почвата и в околното пространство, които подтискат развитието на чуждеродни видове растения – покълването на семената им или на вече поникнали и разиващи се растения. (б. р. – текстът се публикува със съкращения)
Колкото по-силен е колективния имунитет, толкова по-успешно е подтискането на чуждеродните видове.
Колкото по-далечни са в еволюционно отношение еднородното съобщество и чуждеродните видове, толкова по-силно е подтискането.

Условия и резултати от опита

В нашия случай, единственият защитен фактор е естествения растителен имунитет след трикратно въздействие с нашия имуномодулатор Акрамет Класик. Опитът се проведе в землището на с. Странско, общ. Димитровград, от КЗУ „Доверие“, с председател г-н Петко Николов на площ от 100 дка и контрола от 100 дка, отглеждана по конвенционална технология с хербициди, инсектициди и фунгициди.
Опитният участък е третиран с нарастващи дози Акрамет Класик Кристал – 300 г/дка в началото на април, 400 г/дка в началото на май и 450 г/дка в самия край на май. Предварителните очаквания допускаха пробив по отношение на плевелите и наличие на цъфтящи плевели в по-късните фази от развитието, както и значително по-ниски добиви от опитния участък. Това не се оправда.

До фаза изкласяване се откриваха единствено единични, силно подтиснати екземпляри от лайка, които във фаза зреене на пшеницата не бяха налични. Единствените констатирани плевели в опитния участък бяха единични екземпляри от млечка, появили се след навлизане на пшеницата във фаза зреене, т.е. след естественият драстичен спад в активността на имунната система на растенията във фаза млечна зрелост. Презумпцията за чистота от плевели на почвата е несъстоятелна, тъй като в терена има няколко петна с пропусната сеитба поради преовлажняване, в които е прораснала плевелна растителност от широколистни и житни плевели, както и самосевки от слънчоглед. Това показва, че семената на тези видове са в почвата по цялата площ.

Основни данни на опита: Пшеница сорт Аспект (Рапул) – 80% и примеси от други сортове 20%; сеитба 17 ноември 2021 г; посевна норма 25 кг/дка. Торене: предсеитбено 15 кг диамониев фосфат + 30 кг/дка гранулирана птича тор, 30 +20 кг/дка амониева селитра съответно края на февруари и края на март. Почва – чернозем, рН- 8,0-8,2, с визуални признаци за дефицит на мед, бор, цинк и манган във фаза вретенене – цъфтеж. Малко валежи през време на опита, хроничен дефицит на влага. Не са констатирани гъбни заболявания, както и вирози при опитния участък и контролата.
Резултат:
Контрола – конвенционална програма с ПРЗ (хербициди -против широколистни и житни плевели, фунгицид и инсектицид) – 650 кг/дка среден добив.
Опит – трикратно с Акрамет Класик Кристал – 645 кг/дка среден добив.
Само 5 кг разлика в полза на конвенционалната технология, което е в рамките на статистическата грешка. В цялата опитна площ (100 дка) имаше открити само пет плевела – млечка (б.р. – заглавната снимка е реална – от опита- 2022 г.). Установените при огледа във фаза изкласяване единични екземпляри от лайка отсъстваха. Очакваните цъфтящи плевели липсваха, като липсваха дори единични екземпляри. На снимките съвсем ясно се вижда чистотата на посева от плевели, както и разнообразието от плевели в пропуснатите при сеитбата участъци.
Считаме опита за успешен, което ни дава основание да продължим с опитите през следващите 3 години за разработване на цялостна технология за биологично производство на пшеница с добиви съизмерими с тези при конвенционалното производство.
Напомняме, че поредния опит през 2021 г. с Акрамет Класик без фунгициди и инсектициди завърши с добив над 800 кг/дка изравнен с конвенционалната контрола. Ще проследим през следващите години устойчивостта на това подтискане на плевелната растителност, както чрез съпоставка с конвенционалната технология, така и контроли без имуномодулация и хербициди. Надеждата е реална, но предстои още много работа.
Да си пожелаем успех!
Снимки: Авторът /Опитно поле с. Странско, където е изведен опитът/

Б. р. – Пълният текст на статията е публикуван в бр. 8/2022 г. на сп. „Практично земеделие“. Изданието може да бъде намерено в разпространителската мрежа в цялата страна.