Към края на кампанийна година 2022/23 г. в България имаме рекордни запаси на зърнени и маслодайни култури. С близо 2 000 000 т пшеница, 1 000 000 т царевица и 1 000 000 т слънчоглед наличностите в страната са подобни на цялата реколта преди 20 години или иначе казано преди ренесанса на българското земеделие. Тези обеми не би трябвало да претоварят добре развитата еко система за съхранение на родните фермери, търговци и преработватели, но реалността е, че голяма част от тях нямат нужния опит в многогодишното съхранение и това може да доведе до проблеми. В тази статия ще опишем някои от непознатите проблемите, с които може да се сблъска всеки един съхранител.
Пшеница
С най-големите наличности в страната, пшеницата е и най-лесната култура за съхранение, защото се жъне юли месец с много ниска влага от порядъка на 11%. Ако поддържаме температурата под 25 градуса по Целзий и фумигираме достатъчно често, докато заразата е в начален стадий, не би следвало да имаме проблеми. За съжаление, в момента износителите се сблъскват с 2 основни проблема при търговията с българска пшеница.
Фиг. 1. Червени зърна след обеззаразяване преди сеитба
Първият е наличието на „червени зърна“, които са абсолютно недопустими. Зърната почервеняват след обеззаразяването на семената в подготовка за сеитба. Ако обеззаразяването се случва в склада, където съхраняваме продукцията си, има съществен риск част от червените зърна да попаднат в съхраняваното зърно и сериозно да навредят на неговата продажна цена. Дори едно зърно прави партидата неприемлива за търговия и отговорният търговец или преработвател трябва да откаже цялата поръчка. Обеззаразяването трябва да се прави в отделни помещения и неупотребяваните семена да не се връщат обратно. Това е на пръв поглед дребен детайл, но може да окаже сериозен проблем за зърнопроизводителите при реализацията на тяхната продукция. Обръщаме Ви внимание да следите и недопускате смесване по какъвто и да е начин на зърната.
Вторият аспект, на който бихме желали да обърнем внимание, е наличието на насекоми в зърната. Тази година България изнесе 2/3 от пшеницата си към Алжир и Тунис. На тези 2 пазара специфичното е, че не приемат повече от 3 мъртви насекоми на проба. Ако фумигацията на дадена вместимост не се направи навреме и се стигне до 2-ра или 3-та степен на зараза, то в пшеницата може да има повече мъртви насекоми на проба. В такъв случай зърното задължително трябва да бъде почистено чрез аспирация, която обира 99% от мъртвата зараза. В същото време аспирацията „почиства“ или обезпрашава зърното, като влизаме в ситуация на спад със средно от около 0,2-0,4% на теглото на партидата, което трябва да се има предвид при издължаването й.
Царевица
През последните няколко години България стана активен участник в търговията с царевица за човешка консумация. Когато е продадена като такава, царевицата трябва да отговаря на много по-високи стандарти. Понякога това е проблем, защото тя се жъне през септември и октомври – месеци, характерни със своето топло и влажно време. Тези климатични условия са подходящи за развитието на различни видове токсини като афлатоксини и охратоксин. Те се развиват още на полето и единственият сигурен начин за борба срещу тях е всяка партида да се приема разделно и да се анализа за токсини преди да бъде смесена със следващата. По този начин дори и да има засегнати партиди, те ще бъдат отделени и проблемът ще бъде минимизиран. При влажна жътва и употреба на сушилни инсталация трябва да се внимава с настройките им, защото всеки консуматор има норматив за увредени от сушене зърна, вариращ между 2% и 3%. Още един показател, който следва да се проследява.
Фиг. 2. Увреждане на царевично зърно
Слънчоглед
Като маслодайна култура слънчогледът е най-труден за съхранение и не случайно при него са налице възможно най-големите проблеми. Тъй като масово се жъне с наднормен примес, което предполага стифиранe на високи купове, при него съхранителите са изправени пред множество негативни последици от дългосрочно съхранение. Когато престои по-дълго време, без да е направено предварително почистване до около 2% примес и не се вентилира регулярно, мазнините в слънчогледа започват да вдигат своята киселинност. Друг проблем е, че фермери понякога смесват олеинови с линолови сортове, а за преработвателите това е като да смесиш пшеница с ечемик. Давата вида слънчоглед изглеждат по подобен начин, но са съвсем различен продукт. След смесването им слънчогледът може да се използва само за производство на био-дизел, която автоматично ограничава пазарната реализация, съответно и цената му. При наличието на конкретни условия по време на жътва се появява така наречената черна семка, която е проблем при обработката на слънчогледа за белена семка. Тази година в България се сблъскваме и с инвазивното растение – амброзия, което като плевел вреди не само на културите, но е и силно отровно и изключително опасно за здравето на хората. Съответно наличието дори и на едно намерено зърно – прави дадената партида слънчоглед негодна. Можете да видите растението на Фиг.3.
Фиг. 3. Амброзия в Европа
В обобщение има няколко метода, чрез които можем да запазим търговската и хранителна стойност на нашите зърнени и маслодайни култури.
Първият метод е да сортираме стоката при прием и да правим обстойни лабораторни анализи преди да я смесим. Ако окачествяваме стоката достатъчно често, ще можем да хванем партиди с проблемни характеристики и да ги отделим преди да сме нарушили параметрите на цялата продукция/доставка.
На второ място трябва да съхраняваме продукция с приемлива влага и допустими примеси, защото в противен случай шансът за бъдещ проблем е многократно по-голям. След прибиране е нужно да контролираме влагата и температурата регулярно и при нужда да се намесваме, използвайки различни методи като вентилиране, аериране или превъртане. Трябва да следим и за наличие на жива зараза и да фумигираме толкова често, колкото е нужно, за да не допускаме преминаване към втора или трета степен. Спазвайки всички тези правила е напълно възможно да съхраним продукцията си за 2 или 3 години и да я продадем с оптимални параметри. Но най-важно от всичко, е че ще имаме максимално чиста и безопасна продукция за преработвателите, което в крайна сметка е важно за качеството на храната, която в последствие слагаме на масата си.
Екип на Грейнстор – Фирмата за зърнени и маслодайни култури!
ЗА ГРЕЙНСТОР
Фирма Грейнстор АД е с дългогодишен опит в зърносъхранението, с вече 20 бази на територията на България и Гърция – с общ капацитет от над 360 000 тона. Екип от около 30 професионални лаборанта анализират всеки един камион със зърна на входа и изхода в нашите специализирани лаборатории. Отдаденият и ефективен екип, дългогодишният опит, както и добре позиционираната и оборудвана материална база, с която компанията разполага, ни дава увереността, че Грейнстор ще продължава да задоволява нуждата на всички свои клиенти и да се развива в крак с новите технологични тенденции.