Препоръчаното повишаване на цените на месото чрез високи данъци и обвързване на производството му с емисиите на парникови газове, принудително ще направят европейците вегетарианци
By Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към министреството на земеделието и храните представя на интернет страницата си информация за най-новото Научно становище „Към устойчиво потребление на храни“, изготвено от Групата на главните научни съветници към Европейската комисия (ЕК), по Механизма за научни консултации, , публикувано на 23 юни 2023 г.
От ЦОРХВ считат, че препоръките от страна на Главните научни съветници към ЕК за разработване на бъдещи политики и отразяващо тенденциите на развитие на тези политики, ще представляват интерес за българските потребители, производители, преработватели и търговци на храна у нас, най-малкото за ориентация в бързо променящия се свят.
Ако предложените от учените политики бъдат възприети и въведени в законодателство, то червеното месо и преработените месни продукти ще се оскъпят и ще отворят широк пазар за растителните и „иновативните“ храни. И оше: препоръчаното изкуствено повишаване на цените на месото чрез икономически мерки (високи данъци върху месото, обвързване на производството на месо с емисиите на парникови газове, гранични такси) принудително ще направят европейците вегетарианци. В становището се подчертава необходимостта от незабавна, цялостна промяна в начина на хранене на европейците, като за целта учените смятат, че това трябва да се постигне чрез въвеждане на финансови намеси на пазара, които да доведат до по-здравословни избори
на храна (които да станат „новата норма“), тъй като хората трудно биха променили начина си на хранене поради „човешката склонност за придържане към статуквото“. Групата на главните учени променя досегашния принцип и мнение за европейските потребители като за „добре информираният, независим потребител“, който винаги може да
избере какво да купи и яде, а построява становището си на основата, че „поведението, свързано с храната, често е доминирано от навици, рутина и емоционални процеси“ и че хранителната среда силно оформя избора, опасенията и приоритетите на потребителите.
Известно е, че и днес политическото лоби на хранително-вкусовата промишленост с противоречиви интереси и ограниченият капацитет на гражданското общество за оказване на влияние върху политическите действия, са пречки за ефективни ограничителни действия по
отношение на нездравословните съставки в храните.
Смятаме, че е необходимо да се предприемат действия за определяне на стандарти за хранителните вещества с доказан за здравето риск, най-вече в преработените храни, подобряване на училищната хранителна среда, по-достъпни цени за плодове и зеленчуци, данъчно облагане на нездравословни храни и напитки, и ограничения върху маркетинга на
нездравословни храни за деца, но най-вече е необходима база от доказателства, свързани с различни области на науката, върху която могат да се изградят ефективни и устойчиви политики за здравословно хранене. Необходимо е, обаче, при всички случаи на въвеждане на нови политики да се запази принципа на уважение към свободата на всеки гражданин на ЕС да избира сам своята храна, като „добре информираният, независим потребител“, казват от ЦОРХВ.
Тук накратко се представя какво казват в това становище Групата на главните научни съветници към ЕК и какво препоръчват:
Становището идентифицира пет области, в които е необходима намеса в
хранителната система: ценообразуване, физическа наличност, състав, информация и социална среда. Начинът, по който се храним, трябва задължително да се промени, за да постигне Европа целите си за здраве и устойчивост. Сегашната ни хранителна система има голямо въздействие върху околната среда, а диетите с лошо качество също са свързани с риск от заболяване, затлъстяване и наднормено тегло, което засяга около 60% от възрастните и 30% от децата в Европа.
Нашата диета трябва да се промени като състав (като количество и честота) и да премине към повече растителни съставки, бобови растения, зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и варива. Диетата трябва да бъде ограничена откъм червено месо, преработено месо, сол,
добавена захар и животински продукти с високо съдържание на мазнини, закуски с лоши хранителни качества, някои ултрапреработени храни, сладки напитки и алкохол. Рибата и другите морски дарове трябва да се добиват от устойчиво управлявани запаси.
Промяната в храненето трябва да бъде постигната от мерки, които да направят поздравословните и по-устойчиви алтернативи — особено алтернативните източници на протеини (в становището не са посочени конкретни алтернативни протеини и микроелементи — по-лесно достъпни и то чрез субсидии и/или намалено ДДС.
Трябва да се въведат достатъчно високи данъци върху червеното и преработеното месо и продуктите с високо съдържание на нездравословни мазнини, сол и захар, сладки напитки и алкохол.
Данъкът върху производството на месо може също да бъде свързан със свързаните емисии на парникови газове, като по този начин се надгражда върху съществуващите схеми за намаляване на емисиите, като например Системата за търговия с емисии (ETS) и
Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM).
За да настъпи промяна, са необходими спешни, радикални мерки в цялата хранителна система, приложени възможно най-скоро, но някои ще имат краткосрочен ефект, докато други ще трансформират хранителната система в дългосрочен план.
Промени в хранителните практики за намаляване на хранителните отпадъци на всички нива на веригата за доставки, включително на ниво домакинство. Трансформацията на хранителната система трябва да насърчи възприемането на практики, които запазват биоразнообразието и осигуряват ползи за хуманното отношение към животните.
Да се ограничи рекламирането и промоционалното ценообразуване на хранителни продукти, напитки и алкохол, чиято честа консумация е нездравословна и неустойчива.
Рекламиране на нездравословни храни за деца трябва да бъде забранено във всички медии. Забрана за поставяне на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, както и алкохол на видни места в магазините. Да се изисква промяна в състава на хранителните продукти, за да се увеличи наличието на здравословна и устойчива храна. Политиките за преформулиране са показали, че са ефективни, ако са задължителни и са предназначени да покрият цялата
продуктова категория. Ограничаване на вноса в ЕС на хранителни стоки от места, където производството на храни причинява големи щети на околната среда чрез забрана или увеличение на граничните такси. За да се преодолее очакваното противопоставяне от участници в хранителната промишленост на някои политически мерки, е необходимо политиците да определят (чрез диалог с всички заинтересовани страни) подходящата скорост и напредък на политическите реформи, но също така трябва да имат предвид спешната необходимост от трансформиране на хранителните системи.
Пълният текст може да се прочете на: