Неприятелите, които започват да атакуват току що поникналите есенници са полските мишки и житният бегач.
У нас вредят около десетина мишевидни гризачи, но от тях най-вредна е обикновената полевка (Apodemus agrarius Pall.). Полевката е позната и като късоопашата мишка или ровка. Обикновената полевка се размножава интензивно, ако температурата е над обичайната за сезона. Неприятелят лесно се приспособява към нови условия за живот. Полевката вреди на есенниците от поникването до зазряването на зърното. При висока численост добивът намалява значително. Предпочита сочните и зелени растения и в района на колониите си буквално ги опасва. Пшеницата прилича на подстригана, а оголените петна в посева се забелязват отдалече. Тя продължава да вреди и под снега.
В борбата с обикновената полевка се съчетават агротехнически и химически мерки. Към агротехническите мерки спадат: правилно сеитбообръщение, по-малко площи с повторки, бързо освобождаване на площите след жътва от растителни остатъци. С есенната дълбока оран пряко се унищожават гнездата на мишките, те остават без защита от неблагоприятни метеорологични условия и хищници и най-често загиват.
От химическите мерки най-голям ефект се постига със залагането на готови отровни примамки. При констатиране на плътност от 1-2 колонии на декар се залагат примамки: Арвалин – 200 г/дка еднократно или дозата разделена на 3 по 66 г/дка; 5 броя на дупка в ход; Ратрон ГВ – 5 зърна в дупка/ход. Внася се във всички стадии с апликатор или родентицидна кутия. Примамката се поставя в ходовете на гризачите.
Обикновеният житен бегач (Zabrus tenebrioides Goeze) всяка година нанася поражения на есенно-житните култури и често причинява разреждане на посевите. Ако нападението е във висока степен, налага се разораване на посевите. Неприятелят предпочита пшеницата и ечемика, но към гостоприемниците се числят: ръжта, овеса, царевицата, житни треви, а от тях – пирея.
Вредят ларвите на неприятеля, които изгризват кълновете на поникващите растения, а на поникналите – прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока им, без да засягат жилите. Изсъхналите листа приличат на дреб от кълчища, което е най-характерната повреда. Силно засегнатите растения загиват. Ларвите се хранят навън до понижаване на температурата от 0°С до 5°С, а след това отиват на дълбочина до 50 см в почвата, за да презимуват. Напролет житният бегач подновява вредната си дейност.
Срещу неприятеля се провежда химическа борба при констатиране на 5 повредени растения на 1 кв. м във фаза 1-и-3-и лист на културата с инсектицид Моспилан 20 СП – 12,5 г/дка.
(ПЗ)
На снимката: Обикновен житен бегач – ларва –щети
Източник: Интернет
Б.р. – Статията е авторска и е публикувана в бр. 10/ноември 2023 г. на сп. „Практично земеделие“. В броя ще намерите продължение по темата – кои болести атакуват житните култури през есента и борба срещу листните въшки – вектори на вирози по тях. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68