Петко Василев: Новите Геномни Техники са селекционен подход за създаване на нови устойчиви сортове, с подобрена продуктивност и безопасни за хората и биоразнообразието

 Интервю на сп. „Практично земеделие“ с Петко Василев, Председател на Управителния съвет на Асоциация на семенарската индустрия в България

-Г-н Василев, в публичното пространство и в социалните мрежи у нас – Проектът на регламент за растения, получени с някои геномни техники, и храните и фуражите от тях, предлаган от Европейската комисия и предмет на обсъждане от Съвета на министрите по земеделие в Съюза, предизвиква нееднозначна реакция. В не малка част от обществото, НПО и екологични сдружения, проектът се възприема като заплаха и със страх, че тези техники са насочени към създаване на нови ГМО растения, които крият опасност и рискове за производство на здравословна храна и ще влошат естественото биоразнообразие? Доколко притесненията са реални?

-Притесненията са абсолютно безпочвени, тъй като между двете понятия – Нови Геноми Техники (НГТ), залегнали в предложените от Европейската Комисия изменения и Генна Модификация, както и между селекционните резултати получени от тях, има съществена разлика или за да съм още по-точен – почти няма прилика. Всъщност единствената прилика е факта, че и двете предполагат Геномно редактиране, но методите и крайният резултат са коренно различни.
За да обясня с прости думи, далеч от езика използван от учените – ГМ организми са тези получени от модификация, при която в генома на културно растение, в лабораторни условия, се въвеждат части от ДНК от други растения, за да придобият те специфични желани характеристики. Ще използвам един екстремен, но същевременно простичък пример, за да изясня какво имам предвид – за да се постигне например царевица, която е сухоустойчива, би могло да се използва ДНК от кактус, който, всички знаем – има тази характеристика. Това е генна модификация (ГМ) и постигнатият резултат ще бъде Царевица с гени от Кактус, който би се класифицирал като ГМО.
От своя страна Новите Геномни Техники по смисъла на предложения от Европейската Комисия нов Регламент и в частност най-широко използвания инструмент Crispr/Cas9, предполагат селекционен подход, който постига резултати, които биха се постигнали с методите на класическата селекция на полето, само че значително по-бързо. Ако се върнем към примера с царевицата, тук бихме постигнали резултатите чрез редактиране на генома на царевица, с част от ДНК на друг сорт царевица, за който можем да предположим, че има необходимата ни характеристика, например сухоустойчивост. Полученият резултат е нов хибрид царевица, който по нищо не се различава от този постигнат на полето, с методите на класическата селекция, освен по това, че се постига несравнимо по-бързо, като пести много време и селекционни усилия. Именно затова в предложението на ЕК, получените с тези инструменти нови организми се класифицират като „conventional like“ или в превод на български „подобни на конвенционалните“.
Неслучайно учените, разработили методиката Crispr/CAS 9 – д-р Емануел Карпентие и д-р Дженифър Дудна, получиха Нобелова награда в областта Химия, през 2020 година, за тази разработка и към настоящия момент тя се смята за истинска революция в науката.
Ще дам и още един пример, който е още по-близък до ежедневието на всеки един от нас – всички ние или поне по-голямата част от нас обичаме и с удоволствие конумираме сирена с плесен, във всеки един супермаркет има десетки видове от тях. Те са краен резултат, постигнат чрез процес, който е много близък да описания от мен, може би само една малка част от най-скъпите продукти биват обогатени с плесен по естествен начин. Всички останали са заразени изкуствено и са придобили желаните видови и вкусови характерсистики по начин, аналогичен на примера ми с царевицата. Но това не ги прави по малко вкусни, продавани в магазините и консумирани от хората.

-Според вас, като представител семенарския бизнес у нас – в лицето и на Асоциация на семенарската индустрия в България, механизмите за контрол на новите геномни техники за създаване на нови сортове изяснени ли са напълно в документа, който се обсъжда, в това число и проектите за етикетиране? Земеделските производители ще получават ли достатъчна информация за това?
-Моето лично мнение, а мисля че не бих сбъркал ако кажа, че и преобладаващото мнение в Европейската Семенарска индустрия е, че механизмите за контрол и в частност предложените от Европейската комисия изискванията за етикетиране, са не само достатъчни, а дори прекалено стриктни.
В този смисъл е и позицията на Европейската Асоциация за семена (Euroseeds), която наред с изключително позитивното си становище по отношение на предложението на Европеската комисия и проекта за Нов Регламент за Растения получени с някои геномни техники, и храните и фуражите от тях, прави някои практически предложения за оптимизиране на правилата за етикетиране, които са в интерес на нормалния търговски оборот, биха го направили по-лесен, без да се допуска компромис с контрола и правото на производителите и крайните потребители да бъдат информирани.
Ако трябва да изразя мнение по повод природата на притесненията, за които споменахте в своите въпроси, мисля че голяма част от тях са по скоро плод на чисто политическо противопоставяне, което няма много общо с конкретната тема. Позициите, които се появиха в пространството и до голяма степен породиха притесненията и негативните нагласи, имат политически характер и биват изразявани от хора, на които липсва необходимата експертиза за да се изкажат компетентно по темата. Това стана напълно ясно от самите изявления, в които напълно липсва каквато и да е обосновка и дори белег на познаване на материята.
В противовес бих желал да отлича изключително правилното разбиране на темата от страна на експертния състав и политическото ръководство на Министерството на земеделието и храните, което е видимо във всеки аспект от дейноста на ведомството и най-вече на самия министър, чиято принципна позиция е ясно очертана в негови публични изяви. По отношение на тази тема, в лицето на МЗХ, българската земеделска общност получава наистина отлична защита на интересите си в дългосрочен аспект. Много жалко е, че в конкретния случай официалната позиция на страната ни в Съвета на Министрите, е силно повлияна от политическия аспект на тази дискусия, което не позволява нашата страна да официализира своята истински прогресивна позиция в подкрепа на Новите Геномни Техники.

Б. р. – Цялото интервю с г-н Петко Василев може да прочетете в бр. 2/февруари 2024 г. на сп. „Практично земеделие“. Изданието може да бъде намерено в разпростанителската мрежа в страната.

Въпросите зададе: Яна Брезовска, гл. редактор на сп. „Практично земеделие“

Допълнение от редактора:

Междувременно, по време на подготовката на печат на сп. „Практично земеделие, в началото на февруари, т. г., членовете на Европейският парламент (ЕП) подкрепиха по-опростен процес за регулация на растенията, получени чрез нови теномни техники (NGT1), еквивалентен на конвенционалните растения, докато други (NGT 2 растения) ще трябва да следват по-строги изисквания rтрябва да се регулират с по-строги правила, подобни на регулацията при ГМО растенията. Това съобщение е публикувано на официална интернест страница на ЕП (07.02.2024 г.)
Парламентът прие позицията си за преговори с държавите-членки по предложението на Комисията относно новите геномни техники (NGT), които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа „за“, 263 „против“ и 41 „въздържал се“, четем в съобщението.
Целта е да се направи хранителната система по-устойчива и издръжлива чрез разработване на подобрени сортове растения, които са устойчиви на климата, устойчиви на вредители и дават по-високи добиви или изискват по-малко торове и пестициди, се изтъква като аргумент за мотивацията за това гласуване., страна на евродепутатите.