В последните няколко години, торовете със защита от загуби (торове с инхибитори) все по-масово се прилагат в стопанства в Европа и България и с основание – тази технология се доказва като една от най-рентабилните за азотно хранене на културите. Но в същото време, на пазара вече има продукти с неясни или спорни качества. Как потребителят да се ориентира, че купува качествен продукт с гарантирано действие? Отговорът на този въпрос е заложен в Европейското законодателство, което най-пряко се свежда до задължително обявената на етикета информация за тези торове – клиентът плаща единствено това, което е обявено на етикета. Разликата между само оцветен азотен тор и такъв с правилния вид защита, приложена в правилната доза и по правилната технология, първо може да се забележи в етикета на продукта.
Съвсем накратко, регулаторните и законови изисквания към производители и търговците В ЗАЩИТА НА КУПУВАЧА са следните:
1.Торовете с инхибитори трябва да отговарят на изискванията на Регламент 2019/1009 за пускане на пазара на продукти за наторяване или да бъдат регистрирани в БАБХ. Регламент 2019/1009 е в сила от 16.07.2022 и изцяло заменя Регламент 2003/2003, който отпадна.
2.На етикета на тези торове задължително трябва да се обяви кой е производител, вносител или дистрибутор и неговия адрес. Т. е. лицето, което е отговорно за пускането на пазара.
3.СЕ маркировката е задължителна, за да може продуктът да се продава в страна от Европейския съюз. Съгласно Регламент 2019/1009 на етикета трябва да има СЕ маркировка, с която производителят/вносителят поема отговорност за съпровождащите документи, които се предоставят при проверка – Декларация за съответствие, Техническа спецификация, Изпитвателни протоколи, Лист за безопасност и други.
4.На етикета на всяка опаковка (чувал, биг бег), съгласно Регламент 2019/1009, задължително трябва да се обяви:
• Класификация на професионалната група на тора – това са букви и знаци, които са съгласно Регламент 2019/1009 и които определят съставките, които са включени в продукта. Ако торът е карбамид с инхибитор на уреаза и инхибитор на нитрификация, на етикета трябва да е изписано:
ПФК : Еднокомпонентен азотен твърд неорганичен тор с макроелементи – ПФК1(С)(І)(А)(І) с инхибитор на уреаза – ПФК 5(С) с инхибитор на нитрификация ПФК 5(А).
• На етикета задължително трябва да се обявят митническите номера на всички съставки в продукта – т.н. CAS номера и на карбамида, и на инхибиторите.
• Вида на инхибитора – инхибитор на уреаза, инхибитор на нитрификация и денитрификация.
• Точната формула – например инхибитор на уреаза N-(n-бутил)-тиофосфорен триамид (NBPT) или инхибитор на нитрификация 3,4-диметил-1Н-пиразол (DMP), или друга формула.
• Съдържанието на инхибитор на нитрификация се посочва като % от масата на общия азот (N), наличен като амониев (NH4) и карбамиден (CH4N2O) азот.
• Съдържанието на инхибитор на уреаза се посочва като % от масата на общия азот (N), наличен като карбамиден (CH4N2O) азот.
5.На опаковката задължително трябва да се обяви дата на производство, срок на годност, изисквания за съхранение.
6.На етикета трябва да бъде обявено теглото и отклонението, което е ±1% от теглото. Например 1000 кг ±1% (±10 кг), 500 кг ±1% (±5 кг) и т.н.
Всички тези изисквания имат за цел да създадат правила в страните от Европейския съюз, да регулират пазара на продуктите за наторяване и най-вече да гарантират на купувача, че производителят указва, че ЕС продуктът за наторяване е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на съюза за хармонизация.
Отговорният производител задължително спазва изискванията на Регламент 2019/1009, а отговорността за купуване на торове, на чиито етикети не се съдържа изискваната от Регламента информация, е изцяло и за сметка на купувача. Когато на етикета е написано ИНХИБИРАН ТОР и не е обявен вид и количество на инхибитора, когато се разчита само на оцветяването и се допуска, че това означава, че торът е с инхибитор – това със сигурност е за сметка на купувача. Свободният пазар изисква познаването и спазването на законите и от продаващите, и от купуващите и само така се гарантира устойчивото развитие на
земеделието.