Сблъсък на интереси, пазарен натиск, стратегическо бъдеще: Какво си казаха зърнопроизводители, търговци и преработватели на Зърнена академия 2026
By praadmin
0
146 Views
- Home
- Растителна защита
- торове
- семена
- Сблъсък на интереси, пазарен натиск, стратегическо бъдеще: Какво си казаха зърнопроизводители, търговци и преработватели на Зърнена академия 2026
By praadmin
0
146 Views
Дискусията „Българският агробизнес отвътре“, в рамките на „Зърнена академия 2026“ (22 октомври, София) очерта основните проблеми в сектора – от икономическата неграмотност на полето до споровете за вноса на слънчоглед, опитите за „натиск“ върху цените, маржовете в зърнената търговия и доходността на фона на геополитическите събития.
Петър Димитров – основател на първата независима стокова брокерска компания в България „Агрикор“ (член на GAFTA) и съосновател на международната платформа Grain Academy – модерира ключовия трети панел за българската агроиндустрия. Той подчерта, че родният агробизнес е крехка система от тясно свързани интереси, при която натискът върху едно звено (производители, преработватели или търговци) неизбежно рефлектира върху останалите. Димитров призова за открит диалог в търсене на устойчиви решения на фона на променящата се пазарна среда, растящите рискове и свитите маржове. В дискусията с актуални и остри въпроси се включиха водещи експерти от сектора: Яни Янев – председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопреработватели в България; Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите; Кристиян Драганов – представител на „Техра“ и член на управителните съвети на Съюза на мелничарите и Съюза на производителите на комбинирани фуражи; Николай Манов – управител на „Агро Трейдинг България“ и Петър Кировски от Министерството на земеделието и храните.
Радостина Жекова анализира текущото състояние на сектора в България. Основните акценти в изказването ѝ бяха свързани със загубата на конкурентоспособност и трудностите при реализацията на тазгодишната реколта. В самокритичен тон тя повдигна въпрос, който е от изключително значение за финансовото здраве на фермерите. „За съжаление, част от зърнопроизводителите са икономически неграмотни“, заяви г-жа Жекова. Това води до парадокс – много от тях не знаят коя оферирана изкупна цена е наистина изгодна за стопанството им. Докато големите производители разчитат на собствена счетоводна администрация и имат ясна представа за себестойността на продукцията си, малките и средните фермери обикновено работят с външни счетоводни къщи, които не им осигуряват детайлен анализ и системна информация за разходите. Жекова подчерта, че за земеделците става все по-важно да правят информиран избор още на полето – чрез тестване на нова генетика и сортове за справяне с климатичните промени. Успоредно с това те трябва да се научат да управляват пазарния и ценовия риск, вместо да разчитат единствено на традиционните продажби „на момента“. В отговор на преработвателната индустрия (чиято позиция бе представена от Яни Янев), Жекова защити правото на фермерите да търсят реална пазарна цена. Тя подчерта, че макар капацитетът на фабриките да надвишава българското производство, земеделците не могат да продават на загуба само за да захранват заводите. Председателят на ДСЗ настоя за справедлив баланс в разпределението на риска по веригата и напомни, че вносът на големи обеми аржентински слънчоглед през тази година е бил явен опит на индустрията да натисне цените на българските производители.
Яни Янев (председател на Сдружението на маслопреработвателите и представител на „Папас Олио“) представи позицията на индустрията по темата дали слънчогледът остава „ябълката на раздора“. Той коментира недостига на суровина (слънчоглед) и каза, че капацитетът на фабриките у нас е близо три пъти по-голям от родното производство, което изостря конкуренцията. Поради това е налице икономическа нужда от внос: заради недостига или високите цени на местния слънчоглед вносът от Черноморския регион е критичен за оцеляването на предприятията. Според него спекулативното задържане на стока от фермерите пречи на работата на заводите. Нужен е баланс и предвидимост, за да се предотврати рискът от блокиране на сектора. Каза също, че България не трябва да бъде просто износител на евтина суровина; слънчогледът трябва да се преработва у нас (до олио и шрот), за да носи приходи на местната икономика и добавена стойност.
Николай Манов („Агро Трейдинг“) подчерта, че брутният марж в зърнената търговия често погрешно се бърка с чистата печалба, тъй като очакваната доходност масово се свива от логистични и съпътстващи разходи. Затова той призова за пълна прозрачност в търговските условия (цена, транспорт, качество и плащане) още преди натоварването на стоката.
В заключение участниците се обединиха около тезата, че стратегическото бъдеще на сектора е в производството на качествена продукция и развитието на местната преработка. Производството на крайни продукти е единственият начин добавената стойност да остава в България и да балансира интересите на фермери, търговци и индустрия.
По темата работи: Яна Брезовска, сп. „Практично земеделие“
Снимки: Зърнена академия 2026 (https://www.facebook.com/grainacademyconference)