Най-важните технологични изисквания на зимния фуражен грах като междинна култура

Важна особеност на полските сеитбообращения е уплътняването на полетата, тоест отглеждането на култури през периода на прибиране на една основна култура до засяването на друга. Един от тези способи е използването на междинни (втори) култури.Ползите от междинните култури за опазване на почвеното плодородие и при приложението на безорните (No Till) технологии, както и за земеделското производство като цяло са многостранни и в praktichnozemedelie.com сме помествали периодично статии по темата.

Грахът е една от най-често използваните междинни култури. Тук, в тази статия, маркираме накратко основните технологични изисквания на културата за успешното й производство.

Фуражните сортове грах са ценна храна за селскостопанските животни. В растенията  се съдържа високо съдържание на протеин, което в сухото вещество на цялото растение е от 14 до 22%, а в зърното – от 24 до 36%.

Бързото му развитие през пролетта го прави подходящ за междинна култура за късните пролетни растения – тютюн, фуражна царевица, просо, фъстъци, соя и някои зеленчукови.

(На заглавната снимка – зимен грах, сорт Мир, селекция на ИРГР-Садово)

 Качествен зелен фураж се получава от грах в смес с тритикале, ръж, пшеница, ечемик, зимен овес.

Грахът се развива добре на черноземни, сиви горски, наносни и ливадно-канелени почви, които имат добра аерация и неутрална или близка до неутралната реакция на почвения разтвор. Неподходящи за него са тежките, сбити почви. Не понася и почви с кисела реакция. Не е взискателен към предшественика, но не понася сеитба след себе си. Най-добри предшественици за зимния грах у нас са зимните житни култури, а за пролетния – и окопните култури. Подготовката на почвата включва едно брануване или култивиране с брануване извършени непосредствено преди сеитбата на дълбочина 8-10 cm. Предсеитбено се внасят по 5-6 kg/da азот. Когато се отглежда самостоятелно, за засяване се използват 20-22 kg/da семена. При отглеждане в смесен посев грахът трябва да бъде 70-75 на сто, а житната култура – 25-30 на сто от посевната норма. Обикновено съотношението е 16-18 kg/da грах и 6-7 kg/da житно.Сеитбата се извършва около 1-10 октомври за Северна България и високите полета и около 20 октомври – за Южна България. Прибирането на смесените посеви с тритикале или ръж за зелено трябва да става преди изкласяването им; с ечемик – в пълен цъфтеж на граха, а с пшеница – когато узреят първите бобове на граха. За силажиране смеските се прибират към края на цъфтежа на граха, когато се оформят бобовете. Обикновено до края на май се получават по 2000-3000 kg от декар висококачествена зелена маса.

Какво още трябва още трябва да знаем за отглеждането на зимен грах?

Препоръки от ИРГР-Садово

 Правилната агротехнологияе един от основните фактори влияещи на добива. Важен момент от борбата с плевелната растителност е качествената предсеитбена обработка. След прибирането на предшественика и освобождаване на полето от растителните остатъци се извършва плитка оран на дълбочина 15-16 сm, последвана от предсеитбено дисковане на кръст. При силното засушаване през лятото, особено в Ю. България трябва да се предпочитат редуцираните обработки. Полетата се обработват с две или три минавания с дискова брана, в две взаимно перпендикулярни посоки на дълбочина 10-15 сm. Нормите на торене при граха се определят най-вече от типа на почвата и нейната запасеност с хранителни вещества. При средна запасеност на почвата с подвижен фосфор, оптималната фосфорна норма е 6 kg/da активно вещество, а при слаба запасеност – 12 kg/da или съответно 13 и 25 кг троен суперфосфат. Торенето на граха с калий на запасени почви, каквито са преобладаващата част от нашите, е неефективно. При изразена недостатъчност на подвижните му форми, то се прилага в количество 8-10 kg/da а.в. Калиевите и фосфорните торове се внасят преди основната обработка на почвата. Трябва да отбележим, че тази култура използва много добре последействието на торенето на предшественика с фосфорни и калиеви торове. В интензивните райони, където обикновено се отглежда зимния грах, нашите почви са добре запасени с азот. Като бобова култура граха реагира слабо на азотното торене. Подхранването с азотни торове има смисъл ранно напролет. При отглеждане на сорт Мир за семепроизводство, за осигуряване на растенията с необходимия им азот, се прилага ранно пролетно торене с 3-5 kg/da чист азот или до 15 кг. амониева селитра. Известно завишаване до 7 kg/da може да се направи при граховите смески, предназначени за производство на тревна биомаса за селскостопанските животни.

Срокове на сеитба на зимния грах са 1-10-20 октомври за Северна България и 20-30 октомври, най-късно до 10 ноември за Южна България. Сеитбената норма е 18 – 20 kg/da, при използване на тедноредови сеялки. Валирането е задължително мероприятие след сеитба както на семепроизводствените площи, така и на тези за смески. Най-добре е то да се прави със членест валяк тип „Кембридж”, за да се улесни едновременното поникване на семената и коситбата на посева. Грахово-житните смески не се нуждаят от специални грижи за борба с плевелите. Използването на подходящи хербициди се налага само при отглеждането на сортовете за семена.

(ПЗ)