Гледна точка: Климатът и селекцията на пшеницата

Автор: Иван Панайотов, дсн, професор,
Опитна станция по земеделие – Дунав

Известно е, че пшеницата произхожда от Средна Азия – част от Иран, Ирак, Междуречието Тигър-Ефрат, част от Турция при езерото Ван, там, където Н. И. Вавилов е намерил най-голямо разнообразие от дивите сродници на пшеницата. Преди 10 или 15 хиляди години в този район е станала естествена хибридизация между три вида, които са част от генома на пшеницата – еднозърнест лимец /Тритикум монококум, геном А, хромозомен брой 2п=14/, Егилопс спелтоидес /геном В, хромозомен брой 2п=14/, като тези два вида образуват двузърнестия лимец /Тритикум дикокум, 2п=28, геном ААВВ/. След кръстосване на двузърнестия лимец с един див сродник – Егилопс сквароза /геном Д, хромозомен брой 2п=14/ се е формирала хексаплоидната пшеница /Тритикум спелта, геном ААВВДД, хромозомен брой 2п=42/. След няколко естествени мутации се е оформила първата обикновена пшеница, Тритикум естивум, ААВВДД, 2П=42, с нечуплив клас и отделящо се зърно.

Защо го казвам всичко това?
За да стане известно,че двата вида лимеци /еднозърнест и двузърнест/ се съдържат в пшеницата и всички други твърдения са спекулативни. Същото се отнася и за Тритикум спелта. Пшеницата съдържа почти всички незаменими аминокиселини, белтъчни съединения и скорбяла /нишесте, въглехидрати/. Една от най-известните белтъчни молекули е тази на глутена. Глутенът прави възможно приготвянето на хляб, а това е най-великото изобретение на човека – не ракети и компютри, а хлябът е това изобретение. С него човекът се е хранил повече от 10 хиляди години и в същото време е работил върху подобряването на растението. Почти същия процес, без хибридизация, е преминала и царевицата. Трите култури – пшеница, царевица и ориз, са в основата на прехраната на голямата част от човечеството. От района на възникването – Средна Азия, пшеницата е отглеждана от Екватора до полюсите. Тази пластичност се дължи на богатото генетическо наследство, което се съдържа в трите генома на растението – А, В и Д. Но в процеса на селекцията биологията и морфологията на това растение са изменени под влияние на климатичните условия. Едно е растението в Нова Зеландия и Швеция, а друго е в Тексас, Средна Европа или Мексико.
Климатът е формирал типа на растението, а селекцията следва измененията на климата.
Биологията на пшеницата следва измененията на климата – температура и влага. Тези фактори определят наличието на два основни типа пшеници – зимни и пролетни. Ето един пример – намерената пшеница в Онгъла, отглеждана през 9-ти век от старите българи, е сходна със сорт № 14, използван в производството до 1950 година. Сегашните пшеници се различават съществено от тях по структура и биологични изисквания. Всичко това се определя от климатичните и екологични условия.
Сега много се говори за затопляне, въглероден двуокис, вината на индустрията, голямата опасност и т.н. От историческите познания, които имаме по този въпрос, стигаме да категоричния извод за естествените причини на климатичните промени. Нима през годините преди приемането на християнството, 862-863 г., когато е имало силна суша и глад, е имало повече въглеродни емисии от сега. Или през сушавите 1936 и 1946 г., когато са скубали пшеницата, резултат от липса на валежи и горещини, е имало повече въглероден двуокис? Едва ли. Ролята на човека е твърде малка и локална, а не глобална, това са естествени процеси, причините за които са много и разнообразни. Селекцията следва техните промени, тя нагажда растението към природата, а не обратно.
Добре, имаме увеличено количество на въглероден двуокис /диоксид/, би трябвало продуктивността на растенията да се увеличи, те поемат и обработват този диоксид, значи ще е от полза. Някои учени предполагат, че не затопляне, а застудяване ще започне за кратък период – от 3 до 5 години. Не искам да правя изводи от цялата тази нагла шумотевица, но резултатът за България е ясен – абсолютно отрицателен и разрушителен. Със сигурност ще изтъкна, че селекцията, в съзвучие с природните промени, ще създаде нови форми пшеница, които да отговарят напълно на изискванията на националната и международна икономика и качество на храните.
За твърденията на двама невролози от САЩ за вредата на глутена и пшеницата ще се спра по-късно, тъй като те засягат труда на редица поколения и се представят като велики откриватели и лечители с лъжливи опити и заключения. Че и книги написаха. Но затова в следващите броеве. Целта на настоящият материал е да покаже естествения ход на климатичните промени и тяхното решаващо влияние за хода на селекцията на пшеницата. Надявам се, да не съм се изразил твърде научно и сложно.

Написал съм този материал за интелигентните български производители на пшеница, които още тази година могат да се запознаят с новите сортове Роки 2, Роки 3 и Роки 4 – в ДЗИ – Ген. Тошево, в полето на гр. Лозница и в опитното поле на ОСЗ-Дунав. Очакват ни красиви сортове и добри резултати.

януари 2023 г., гр. Свищов; Снимки: Автора

–

Б. р. – Публикуваме авторската статия на изтъкнатия български селекционер проф. Иван Панайотов без промени, като негова гледна точка. Сп. „Практично земеделие“ ще предостави възможност за публикации и на други становища по повдигнатите дискусионни теми в материала, ако бъде проявено желание.

Статията е публикувана и в бр. 2/февруари 2023 г. на сп. „Практично земеделие“