DURASOL® UREA DUAL MAX! Един тор – два инхибитора, три защити от загуби на азот!
By praadmin
0
313 Views
- Home
- Технологии
- DURASOL® UREA DUAL MAX! Един тор – два инхибитора, три защити от загуби на азот!
By praadmin
0
313 Views
Технологиите на бъдещето в земеделието – защитени торове, които се прилагат в редуцирани норми, гарантират аналогично изхранване и носят агрономически, организационни и екологични ползи
Едно от най-интересните и значими събития в областта на торовата индустрия и на торовия пазар, това са торовете със защита от загуби и с постепенно отдаване на азот – торовете с инхибитори. Бъдещето е на защитените торове. Бъдещето е на все по-модерните и нови технологии, подчерта в изложението си г-жа Татяна Михайлова, Търговски директор на Екофол АД, в презентацията си пред XI Агро Семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, състоял с в края на ноември, м. г., в к. к. Албена.
Нека да си дадем сметка какви са загубите при торовете. Първият вид загуби са от изпарение на амоняк, когато работим с карбамид – най-широко използвания и най-широко приложимия азотен тор, обясни Търговският директор и продължи: При температури над 8-10°С има изпарение на амоняк, т. е. налице са загуби. Загубите от отмиване могат да достигнат 30-40% и също така съпътстващите ги загуби от изпарение на азотни окиси. Разказвайки за всичките тези загуби, със сигурност има сред нас хора, които си казват: Двадесет-тридесет години торя, все загуби ли съм правил? Винаги е имало и винаги ще има загуби от азот. Така, както този елемент е най-бързо усвоимия от растенията, така той е и най-бързо губещият се и тези загуби са отчетени в нормите на торене.
Необходимостта от защита на азотните торове от загуби, е довела да разработката на вещества, наречени инхибитори. Инхибирането всъщност е едни процес, в който нещо временно се забавя. Инхибиторите са биоразградими и с тяхното разграждане процесът се възстановява постепенно.
Така че инхибиторите на уреаза са тези вещества, които ни позволяват да работим при по-високи температури на полето без да има загуби на амоняк и замърсяване на околната среда с него. Инхибиторите на нитрификацията ще предпазят азотния тор от загуби при последвали валежи или от поливане.
В допълнение, г-жа Михайлова подчерта: Ползите от инхибиторите са големи, тук ще коментирам само няколко, за да илюстрирам процеса:
1.Инхибиторът на уреаза дава възможност за торене при температура на въздуха 20-25°С. Също така позволява да се тори много по-близо до активната вегетация на културите, т. е. да храни по-активно растенията. И най-вече – осигурява независимост от климатични условия. Нещо изключително важно за всеки стопанин, за да има на разположение по-широк прозорец, в който да приложи торовете без да губи от тях.
Торове с инхибитор на уреаза се произвеждат в Агрополихим АД: Уреа + (Urea+) и DURASOL® UREA N CODE и се търгуват от двете фирми. Торовете само с инхибитор на уреазата имат един недостатък – отдаването на азот (N) е със същата продължителност, както при стандартния карбамид. Не е защитен процесът на нитрификация.
2.Чрез инихибитора на нитрификация имаме постепенно освобождаване на азот в продължение на 60 дни, успешно торене при наклонени терени – изключително важен въпрос за България и много по-голяма независимост от климатичните фактори. DURASOL® UREA EN PRO – карбамид с инхибитор на нитрификация. Но и той има недостатъци. Него пък трябва да го прилагаме при температура 8-10°С, защото освобождаването на амоняк ще доведе до загуби.
3.И НАШИЯТ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ПРОДУКТ, СЪЧЕТАВАЩ ПОЛЗИТЕ НА ДВАТА ИНХИБИТОРА – DURASOL® UREA DUAL MAX! Един тор – два инхибитора, три защити от загуби! Двойната защита с инхибитори – и на уреаза, и на нитрификация, гарантира максимална защита от загубите, независимост от климата, повече азот за растенията и най-важното – ПО-ДЪЛГО ВРЕМЕ наличен азот за храна на растенията.
Най-общо могат да се посочат няколко вида ползи от приложението на защитените торове.
Агрономически ползи. Всеки знае каква голяма организационна полза за него като стопанин е торенето при температури 20-25°С. Същевременно трябва да се следи и едни друг важен процес, а именно, че необходимостта от азот нараства с развитието на културите. В същото време стандартните торове търпят загуби от изпарение на амоняк, от отмиване и не могат да последват тези нарастващи нужди на растенията. Ето защо е толкова полезен карбамид с два инхибитора! Едновременно позволява приложение на тора при 25° С, а отдаването на азот следва нарастващите нужди на растението. А повечето азот е и повече добив. Още един агрономически аргумент – влиянието на защитените торове върху покълването на растенията. Забавената хидролиза и това, че не се повишава рН около семето – позволява да не се отделя амоняк, да няма увреждане на кълна и това отново позволява торене по-близо до семената.
Толерантността към засушаване – изключително важен, актуален въпрос. Постепенното отдаване на азот – не стресира растенията при внезапна суша.
Торенето на наклонени терени (В България има достатъчно такива площи) позволява равномерно хранене на растенията във височина на терена, а не цялото количество азот да се отмие в ниското.
Торене при поливни условия – належащо бъдеще в земеделската работа или след проливни валежи. Нито един регион не е защитен от неравномерно падане на голямо количество валежи за кратко време или екстремна суша, сочат данни през 2021, 2022 и 2023 г. на НИМХ, които г-жа Михайлова представи пред присъстващите. Работата на всеки земеделец, всъщност, все повече ще се свежда до това – ДА НАМАЛИ РИСКОВЕТЕ, които му пречат да произведе толкова продукция, колкото планира. Никой не може да унищожи или отмени рисковете, но да намали влиянието им е важна и възможна задача, изрази мнение Търговският директор на Екофол.
Бележка на редакцията: цялата презентация на г-жа Т. Михайлова, касаеща и практически казуси, които възникват в процесите на съвместното партньорство на Екофол с производителите, което се прие с подчертано внимание от аудиторията – може да прочетете в бр. 1/януари 2024 г. на сп. „Практично земеделие“, който е на вестникарския пазар в страната от 9-ти януари, т. г.
По темата работи: Яна Брезовска